I envision.....

В интерес на истината, от време на време ми идват някои наистина добри и готини идеи, напълно осъществими, но които лесно ги забравям..хах, не знам защо но си спомних как като бях малък рисувах роботи - със ръце и гуми и оръжия, тип RobotWars (май така беше, ще сложа линк за пояснение по-късно) и ги измислях как да станат: измислях точно от коя друга моя играчка ще им взема колела, как ще им взема моторчета от други играчки, измислях как да се правят подвижните части и, абе, всеки детайл го измислях как да стане..хахах, ако взема да намеря някой от старите ми "проекти" съвсем сериозно ще видя дали е възможно да стане :?
Ениуейс, обратно на темата.Вчера ходих до Елена и съвсем случайно в един магазин видях безжични слушалки - един предавател който се включва към компютъра и едни слушалки които му хващат сигнала.И тъй като съм на село и нямам какво да правя цял ден, взех че измислих какво мога да правя с това нещо.
Да следваме линията ми на мисъл: предавателя предава на ФМ честота, след като със слушалките мога да хващам и радио.Предавателя има 30 метра радиус на излъчването.И за капак на брейнсторминга - ми дойде на ум че в училище вече нямаме училищно радио.
Какво следва от тази линия на мисъл ли?Хендсфри-то на телефона ми мога да го преправя да е вместо със слушалки - със стерео жак накрая.Тоест, ако вържа предавателя към телефона си, всички на разстояние 30 метра от мен биха могли да потърсят радио честотата и да слушат каквото аз слушам.От което следва, че мога да пусна нелегално радио в училище, с по-добър предавател, така че да се хваща из цялото училище, мога да определя часове със различна музика, така че да пускам чалга на чалгарите по определено време и метъл на метълите в определено време, мога да използвам диктофона на джиесема си за да записвам репортажи от училищния живот и после да ги пускам по радиото..въобще всички удобства на училищното радио НО без неудобството да бъдеш цензуриран от Митова..
Така че, стискайте палци да се навия сериозно да го направя, че да мога да ви пускам саундтрака на "Лека нощ деца" по време на час при Обрешков ;)

Искам...

Искам искам искам.....
Искам някой, който да вижда лошите ми страни.Искам някой който няма да ми разправя колко съм бил страхотен и прекрасен, а някой който да ми показва лошите и гадните неща в характера ми.Искам някой, който когато сбъркам да не ми казва "Е, случва се, не се тормози" а да ми казва "Да, сгреши.Беше наистина тъпо от твоя страна, гледай да не се случва пак".Искам..искам някой който да ме познава...да ме познава... ех...
Но може би сам си го търсех, преди толкова години, когато реших да се затворя за да не бъда нараняван.Преди години, когато реших да започна да се усмихвам широко, да ръся шеги наред и всеки да ме знае като забавен тип и никой да не знае какво чувствам отвътре.Тогава ми се струваше логично да го направя.Тогава наистина беше добър начин да не позволя на някой да ме нарани..не и видимо...
Но...промених се, порастнах от тогава...ценностите ми се измениха, не - не се смениха, но се измениха.
Сега търся някой, който да ме опознае ;( и още повече, търся някой който като ме опознае, да не избяга, а да остане.Някой който да ме разбира и да знае какво ми е, но да не ми разправя колко съм бил "прекрасен", а да ми изтъква грешките и недостатъци.Може би трябва да започна да пускам хора до сърцето си.Но за целта трябва да им се доверя, не мога, не съм СПОСОБЕН да бъда наранен отново...прекалено би било за сърцето ми...Някой който да ме разбира...
И мисля че стигнах до сърцето на проблема... работата е там, че ... да си призная честно, се нуждая да бъда обичан.Не знам защо, не знам как, но просто съм такъв.Не се чувствам ..цял...когато съм сам.Просто..трябва да бъда обичан...както и трябва да обичам..не знам как ви звучи, надявам се да не звучи...по грешния начин...просто като че ли имам дупка в сърцето, която се нуждае от запълване...
Не съм женкар, против представите ми е.За моногамията съм, твърдо.
Днес се замислих...всъщност вече вчера де...мисля, че не съм си уцелил времето :/ Ценностите на моето и следващото поколение са коренно различни от моите, представите им са тотално други, стереотипът им е напълно друг..понякога се чувствам загубен :( проблемът е там, че повечето ми връстнички (пък и връстници) си търсят връзка за седмица-две, тотално необвързваща, девойките са свикнали да бъдат с мамини синчета - лигльовци с пари и надути грубияни...а аз....
Аз съм тоталната противоположност на всички тях - аз съм див романтик, старателно прикриващ факта, тъй като не е добра черта на момче в тези времена, защото го излага на риск от разбиване на сърцето.Голям риск.Сега разбрахте ли една от причините, поради които се затварям?Друго нещо, изтъкващо тоталната ми противоположност на връстниците ми - аз искам, не, може би "нуждая се" е по-точна дума, от дълга и стабилна връзка - да познавам момичето, да й бъда най-добрият приятел, не само гаджето, както и тя да ме познава и да бъде до мен.За мен това е връзка, не тези петокласни подпичквания...Понякога, много понякога, колкото и да ме е срам да го призная... понякога ми се иска да бях като останалите - да не ми пука какво говоря, да не се притеснявам че съм различен, защото няма да бъда, да не търпя гаври защото съм различен, защото няма да съм....
Но знам, че никога няма да го направя.Никога няма да съм като тях.Това е срещу всичките ми представи, идеали, стереотипи, модели на поведение, и срещу възпитанието ми.Срамувам се че ми се е искало това нещо понякога, да.Но не е лесно да си различен.Наистина не е. 7 години в Христо Ботев бях различният, лудият, криво-разбраният, странният.Именно там развих способността да се затварям, както и във всяка една ситуация да мога да изключвам съзнанието си и да мисля за приятни за мен неща.Без тези способности нямаше да оцелея като индивид...
Мисля че прескочих през няколко теми, но се надявам да сте ме разбрали, поне донякъде..Знам, че почти никой не чете този блог, но като че ли го използвам повече като дневник, да си излея всичко.Е, това че съм го пренебрегвал доста пъти е факт, но повечето от вас ме знаят какъв съм завеян :) Лека нощ, читателю, и до следващият ми пост, който съвсем скоро може би ще е готов :)

Here I am, on the road...once again...

Да, очевидно в последния си пост не съм го очаквал, но - ето на!С Маги скъсахме...
Беше преди седмица - две, не съм се и старал да отчитам броя на дните...Е, случва се.
Няма смисъл да разправям надълго и нашироко какво значение имаше за мен тази връзка - почти 11 месеца с едно момиче.Момиче което обичах ужасяващо много, и донякъде все още я обичам...Не знам какво да правя, не знам на къде да тръгна.Затова пък е ново начало..Новите начала ми дават надежда...след като си изрева сълзите, разбира се...
Наистина, наистина нямам силите, нито мазохистичното желание да описвам кое правеше връзката ми с Маги таква каквато беше - тези които ме познават достатъчно знаят...
Сега ли?Сега ще се възстановявам и ще се оставям по течението.. :)

Ступед ми xD

Пръстена бе!xD xD roflmao ениуейс, да обясня..
15 юни 2009
Тогава направихме 9 месеца милото ми подари пръстен - от неръждаема стомана ^^ Хипер много обичам пръстенииии \m/ и така де..
Смени перспективата.
28 юни (неделя) 2009
Ходихме на една механа заедно с Ерик (американеца, който преподаваше в училището ни) тъй като трябваше да го изпратим подобаващо, щото си тръгваше на следващия ден.И аз си оставих пръстена на масата, тъй като милото я болят пръстчитата като я хвана за ръка.5 минути след като си тръгнахме от механата с Маги, аз се усещам че пръстена не ми е на ръката.На следващият ден разпитах повечето от хората които бяха с нас там - да ги питам дали са го прибрали - никой не знаеше нищо за пръстена.
Смени перспективата.
ДНЕС
Днес влязох да се къпя и си хвърлих кърпата на едно рафтоподобно прагче срещу вратата на банята (както принципно правя а майка ми мрази) и (/спести_подробностите) в крайна сметка се обърнах наобратно и на закачалката (където трябваше да ми е хавл../спести_подробностите_казах) видях...пръстенът ми о.0 Питах майката, тя каза че от неделя виси там о_0
Как по дяволите се е озовал там НИКОЙ не знае.Дали мозъкът ми изтрива разни спомени не знам просто съм сигурен че го бях забравил в заведението на масата о.0
Ебаси.Продължавам да се изненадвам от собственият си мозък о_0

Ъпдейт: Тъй като не съм писал от много време да кажа някое и друго нещо около мен:
- За рождения си ден от приятелите ми имам наргиле и започвам прогресивно да спирам цигарите заради него

Само не питайте за прахосмукачката xD *rofl**rofl**rofl* беше баси олигофренията xD

- От нашите получих контролер за Guitar Hero
и страшно малко спя покрай играенето *wasntme*

-Открих че съм полиатеист - т.е. има много богове в които не вярвам

-С маги сме вече почти 10 месеца заедно и май няма да се разделяме скоро *party* *sun* *inlove* YEEEHAAAAAAW

-Аз като казах YEEEEHAAAAAW се сетих че съм забравил да се похваля за пиесата - играхме на 26ти Юни (петък) в голямата зала в Театъра и хипер много ги разбихме \m/ Хипер много ми се нарадваха хората на акцента, ноо жалкото беше че почти не сме се чували заради акустиката и заради единственият микрофон който беше спуснат на няколко метра ЗАД главното действие.Уотевър.Разбихме се хипер много ениуейс ^^ \m/

-Мисля че това е от мен засега, ако се сетя нещо ще добавя...и за пореден път съжалявам че толкова време ме нямаше, нямах муза :Р О ХА ХА ХА дошла ми муза за пръстена който съм забравил в банята ЧУХ ТЕ!КО СА СМЕЙШ КАТ ГНИДААААА!?!Широко известно е че музата идва в крайно различни и странни моменти.Ето, имаше един случай в който ми дойде точно по средата на...окей окей окей окей окей млъквам :/

Лека нощ на всички!Аз тивам си оправям багажа за село (три дена само, да се видя с братовчедите от канада.Може да драсна няколко реда за това като се върна ;))

Няп Няп Няп

И редиците ни бавно оредяват.......абе защо напоследък не си пиша почти с никой о.0 ... наскоро това, което правя на компа е - да гледам по цяла вечер снимки от сайтове от типа на http://failblog.com и http://icanhascheezburger.com ... да си ровя из нета итересни нещица за линукс ...и толкоз!Ебаси егаси....имам чувството че тая вечер тотално отегчих хората от мен..ъх...доста линкове разпратих така или иначе (към смешни снимки) ама поичито хора с които се опитвах да пиша се измъкнаха малко по малко....май ги изгоних о.0 ениуейс....мойту Маги си легна...техните й забраниха да ме кани у тях, мога да излизам с нея само в Петък и Събота, защото иначе съм я разсейвал и изкарвала слаби оценки (бел.ид.: една четворка по математика, а на нея математиката й е мъка [кат на мен ^^]) и така.....някво мега неразбираемо съм почнал да пиша, ама имам чувството че и немам толкоз читатели, така че не е фатално :) Няп няп няп...мисля да отида да хапна нещо....
А впрочем - в Събота вечер и аз бях на концерта беее - в Елиас Канети свириха Last Remains (Митака, Ильо и те така, които от две години не съм ги виждали а ми бяха обещали да пием :/ ), Overdawn (големи гъзета, шапка им свалям) и Fyeld (некви тотални пичове от София)..Миииии....счупихме се ^^ ного яко беше...ех ако и мойту Маги беше дошло....*sigh* Тъпото нещо което стана (освен че милото не дойде) беше че Claymore (русенски блек метълисти, доста добри) решиха да направят концерт на Legacy по същото време с този на който ходих....тва беше тъпо.С цялото ми уважение, ама да не са световноизвестни, че правят концерт по същото време с други групи, да видят колко фенове къде ще отидат....уф...кво ли се занимавам и аз - минало е :)
Уф...в Събота ми стана гаднооо....Да, Магито не беше там...Та освен че затова ми беше гадно, ами и хипер много ми долипсва пеенето - сещате се бе, когато бях с Потрес...да, ама Потрес вече се разпаднааа (каквото и да разправя Тео "Дебелия")....просто реших да не си пропилявам и малкото глас дето имам само заради един провален проект..нали?Правилно е според мен.Мисля към края на Май (или края на Юни, зависи как е положението) да направя едно проектче и да събера хора на които вярвам и да почнем лека по лека да се качваме по Стеъруей-а ту Рок Хевън...хипер много ми се пее ЕБАСИ!Уф...бащата припира да лягам [пак шси чопна лаптопа де, мухахах >:) ] пък и тумахчу къркорииииииии :S
И впрочем - не знам дали някой дори си прави труда да гледа countdown-a на Пешо, ама му остават около два дена, а каузата ми е спечелена - той иска да му инсталирам Ubuntu на харда.Ah, the satisfaction of a job well done..... ^^
Маги, обичам те!
Читатели мои (колкото и малко да сте) и вас ва обичам!
Лека нощ и до утре! =)

My type o' breakfast!

А на Пешо му остават 3 дена и осем часа на Линукс....ех...