My life is a VERY complicated drinking game...

Проектче

2011-02-07T18:38:00.000-08:00

Така..

Започнах едно ново проектче. http://dannywiki.co.cc

Това е Wiki страница, която ще попълвам. Защо и какво ще има в нея?

Много пъти наскоро ми се случваше да ме питат как се прави нещо (свързано с компютри) и аз да кажа "ейй, това съм го правил, ама как точно бешеее"... Че се сещам малко по-късно, сещам се, но въпросът е че обикалям нета като идиот докато намеря как съм го правил преди.. Затова създадох тази страница - да мога да пиша кое как съм направил и ако ми се наложи пак да го правя, просто да отивам там или пък да дам линк към обяснението на някой в нужда.

А готиното е, че качих страницата в Dropbox папката си, тоест ще мога да пиша там където и да съм :)

мбип......Мбип....МБИП

2011-01-23T09:38:00.000-08:00

Да, сонара ти хвана много тих и забравен сигнал. Guess who's back :)

Да, мина доста време от последният път. Доста вода изтече. Доста неща станаха. Доста други пък - не.

Тъй, навечерях се.

Нека направя един бърз прехлед върху постоянно обновяващата се тема "какво ново с мен".

Окей. Последният път, когато писах в електронния си дневник, се бях обсебил по едно момиче. И под обсебил имам в предвид OH MAI GAAAWD обсебил. Както е напълно нормално, след време (чети: след като ме отхвърлиха) осъзнах колко глупаво съм се държал. Това момиче не беше ЧАК толкова, колкото мен, не беше ЧАК онази, която виждах в нея. Turns out, слагал съм на пиедестал. Не е като да не съм го правил и преди xD

Aaanyways... малко след обсебването ми (и малко преди 18тият ми рожден ден) срещнах Ванина. Now, falling in love with her.... тъкмо се бях отказал и се бях решил да си дам почивка, да не търся връзка известно време и просто да се забавлявам както намеря за добре, иии се появи Вани =)) Всичко с нея стана напълно естествено - нито съм бързал, нито съм се представял като по-готин, по-умен или

по-забавен - просто бях себе си... и всичко стана страшно гладко ^^^ на 5ти Февруари правим 8 месеца абсолютно щастие :Р

Лятото... нагоре-надолу из България, както винаги. Най-велик момент през лятото? Ходихме на палатки с Вани, сестра й и приятелят й, на Къпиновският манастир. БЕШЕ ВЕЛИКОООО! В следствие вече си имам собствена палатка и спален чувал.

Линк към албум със снимки - скоро.

Септември месец започнах последната си година в Английска Гимназия "Гео Милев", град Русе, и съм АДСКИ щастлив, че ще се махна от тази прогнила дупка. Не ми се започва с теми като "некадърни соц учители", "подкупни соц учители" и така нататък, затова няма :)

Какво друго, какво друго....

Работя върху сайт за Националната Олимпиада по Информационни Технологии. Няма да е кой знае какво, но ще си скъсам четирибуквието докато го правя, just the way I like doing stuff ^^

ОК, като се сетя какво друго щях да пиша, ще го напиша. Важното е че съм тук.

П.П.: Скоро очаквайте смяна на темплейта, че ми писнА от тоя, колкото и да е невероятен :Р

Placeholder

2010-06-07T13:39:00.001-07:00

Update.....coming soon....

2010-05-21T12:40:00.000-07:00

Живота ми е една страшно сложна пиянска игра.
Като да пикаеш в черна дупка.
Търсите връзката между горните две?
Няма такава.
Пропилях поне три поста по три заинтригували ме теми докато нямах нет.
Тъжно.
Самотно.
Ето я думата, която търсих.
Самотен сред толкова хора.
Самотният ездач.
Вечно.

Татуси.

2010-05-02T06:11:00.000-07:00

От мноооого време насам искам да си направя татус.Това е едно от малкото неща, които съм абсолютно убеден че ще направя - наред с това че ще карам чопър.
Напоследък почнах да мисля за това какъв татус ще ми е първият, и къде искам да бъде.Не мисля да се хвърлям в дълбокото с татус на цялата ръка - това ще го оставя за по-нататък.
Днес, както си седях на компютъра и цъках безцелно, ми дойде идеята.
Shebang татус на сърцето!
Знам че не разбрахте за какво говоря и затова ще обясня.
Знакът "#!" идва още от Unix операционната система и се слага в началото на текстови файлове за да разбере системата че този текстови файл е скрипт с команди.След този знак принципно се изписва местоположението на интерпретатора, който системата ще използва за да разбере командите в скрипта.Примерно #!/bin/bash.На татуса си обаче, няма да сложа нищо след #!, което значи че моята "операционна система" трябва да използва нормалният интерпретатор - сърцето ми.(И да, аз слушам повече сърцето си, отколкото разума си.)
Освен това татусът ще изразява моята неизлечима любов към unix-базираната linux операционна система, както и към отвореният код.
За жалост, ще я направя чак след година - когато отида да следвам някъде, тъй като нашите ще ме утрепят заради нея хД Макар че съм почти сигурен че баща ми ще ми се накефи ^^
И малко си поиграх с Gimp:

Цъкнете отгоре й за по-голямата версия.

Feel good.

2010-04-29T07:23:00.000-07:00

Днес се чувствам прекрасно.
Днес се радвам на себе си и това което съм.
Днес се усмихвам защото ми харесва да съм себе си.
Харесва ми начина по който се обличам и се обличам по начина по който ми харесва.Не ми пука какво си мислите за мен, на мен ми е удобно в тези дрехи.
Също така ми е удобно в тялото ми.Да, имах комплекси относно тялото си.Не, вече нямам.Харесва ми точно колко съм висок, харесва ми че ако не мускулест, то поне съм с атлетично телосложение.Харесва ми факта че когато се усмихвам на хората по улицата, без значение мъже/жени, и те ми се усмихват неволно.Харесва ми факта че тъпите фешънки ме заглеждат.Харесва ми факта че когато някоя тъпа фешънка ме погледне снизходително аз знам че съм повече от нея и й се усмихвам най-радостно.
Харесва ми че съм различен.Писна ми да се съобразявам с останалите.Аз съм този който съм и този който съм избрал да бъда и този, който ми харесва да бъда.И повече няма да го забравя.
Да, правих грешки.Но в края на краищата всеки прави грешки, колкото и да не ни харесва.Оказа се че и аз съм човек, че и аз греша.Приемам го.
Харесва ми факта че винаги казвам това което мисля.Да, може би не винаги в най-подходящия момент, но все пак.Харесва ми факта че мога най-спокойно да се присмивам на лицемери и да не ме бърка мнението им.Харесва ми факта че не се водя по никого и мисля каквото наистина мисля а не това което мисля, но през филтъра на всички около мен.
Аз съм себе си.И ми харесва.И няма да го забравя повече.Няма да се обвинявам за всичко, а само за това, в което наистина съм сгрешил, и това за което аз съм виновен.
Харесва ми да се занимавам с компютри.Харесва ми да говоря geek talk.Обичам да програмирам и обичам да се ровичкам в линукс и то не само защото е по-различно от това което "всички" използват, а защото намирам красота в операционната система.
Харесва ми дори факта че не мога да говоря.Тоест че не мога да намирам тема за разговор с никого.Но аз съм такъв.Приемете го.
Харесва ми факта че в компания мога да пускам забавни шеги и да съм интересен на хората.
Харесва ми да пея, харесва ми да не ми пука какво ще си помислят околните когато запея.Защото го правя за себе си.
Харесва ми да имам верни и истински приятели.Обичам факта че познавам истински хора, и съм се потрудил да се заобиколя с вас.Благодаря Ви.
Да, харесва ми да съм душевната тоалетна на толкова много хора.Няма да спирам да бъда, защото наистина ми харесва.Защото се чувствам значим когато помагам.И ми харесва да се чувствам така.
Харесвам човека, който съм.И от сега нататък ще вървя с изправена глава.Защото е време да започна да живея и да спра просто да съществувам.
Вече съм на преден план, няма повече да се сливам с пейзажа.

...

2010-04-26T15:02:00.000-07:00

Свърши преди дори да започне.
А можех ако не друго, то поне толкова много обич да й предложа, сигурност, рамо на което да плаче, човек на когото да може да сподели всичко, чиста и безрезервна любов.. А тя го отхвърли..
Затова пък страшно много ми завъртя главата - във всеки възможен смисъл...Тя е като мен, човече - от първия до последния интерес, мислите й са почти идентични с моите..В нея видях част от себе си..
Толкова честна, пряма, забавна, интелигентна.. нямам думи..
С нея водя най-лесните си разговори, защото можем да си кажем всичко - ясно и точно, както е.Дори разговорът, който проведохме тази вечер относно това че страшно много си падам по нея беше един честен, хладнокръвен и пълен с разбирателство разговор..
Не, наистина мислех че мога да й предложа нещо повече, наистина се надявах че мога да й предложа нещо повече... уви не...
Каквото и да става, ще продължиш да ме интригуваш, моя загадъчна енигма <3

?!?!?!?!?!

2010-04-26T10:44:00.000-07:00

КАК ДА ТИ КАЖА ЧЕ УМИРАМ ЗА ТЕБ?!?! Как да ти обясня колко ужасяващо много ме радваш? Как да ти кажа колко интересна те намирам? Как да ти кажа че умирам за теб? Как да ти кажа че мога да бъда до теб? Как да ти кажа че мога и искам да съм до теб във всяка ситуация? Как да ти кажа колко ужасяващо много умирам да бъдеш в прегръдките ми и да се погрижа за всеки твой проблем? А дори не знам дали имам какъвто и да е било шанс да бъда човека до теб... Спя по два часа от седмица и половина заради теб.. не мога да те избия от главата си.. КАКВО МИ НАПРАВИ? Не мога да разбера как можа да ме плениш по този начин...
УМОЛЯВАМ ТЕ, НАПРАВИ НЕЩО, ПОБЪРКВАМ СЕ!

Безпричинни откровения

2010-04-23T12:54:00.000-07:00

За мен.. обичам прегръдките, обичам тишината, обичам музиката, обичам разходките, обичам да съм сам, обичам да съм в компания, обичам да има хора около мен, обожавам целувките по бузата - няма друга експресия, издаваща толкова чувства и толкова нежност, обичам да изслушвам хората, обичам да помагам на всеки с всичко ако мога, обичам лекия вятър, обичам да обичам, обичам дъжда в топло време, обичам прегръдки, обичам безмълвно общуване - понякога за кратко казва повече от дълги разговори, обичам да има за кого да се грижа, обичам да готвя, обичам да пея, обичам да готвя и да пея, обичам да имам приятели, обичам да имам проблем който да реша, обичам всякакви джаджи, обичам музика, обичам да карам блейдове защото се чувствам безтегловен и безгрижен, обичам да разкривам душата си пред хора,които не ги интересува, обичам да развеселявам хората, обичам да се чувствам сякаш съм някой, обичам да мисля че съм нещо повече от следващият, мразя ограничения от всякакъв тип - било то морални или наложени от родители, обичам честността и прямостта, мразя лицемерието, не мога да приказвам, не мога да намирам теми за разговор, мразя да не мога да намеря теми за раговор колкото и да ми се иска..

проблеми, проблеми, проблеми

2010-04-23T12:29:00.000-07:00

Всички имаме проблем.Някои дори повече от един.
Това говори за зле устроено общество.
Мечтая.
Мечтая за свят, където можеш да кажеш каквото наистина искаш да кажеш на този, на когото искаш да го кажеш.Ясно и точно.Да няма задни мисли, всичко да се казва в лицето, каквото и да е.Всичко в лицето, без говорене зад гърба, без интриги, без лицемерничене.
Лицемерие.Отвратително нещо.За мен е безпредметно, безсмислено, изсмукано от всякаква мисъл.Наистина няма смисъл.Защо инстинкта ни е да обсъдим какво някой е казал с всички останали, но не и с него.
Защо когато искаме да кажем нещо на някого ПРОСТО НЕ МУ ГО КАЖЕМ?
Обичам честността и прямостта.Използвам ги винаги когато мога.Но хората са изградени така, че просто при някои не може, а при тези при които може винаги ще има задни мисли.
Тъпо е.
Трябва да се съобразявам с чуждите кутии.Защо не могат всички просто да излязат от кутиите си и да разберат, че сме едни и същи отдолу - със същите нужди, със същите тревоги.Няма никакъв смисъл от индиректно общуване.
Тази вечер един приятел измъкна от друг приятел, че ..дори не мога да го напиша, защото може да го видят и да ми се развикат.ЗА ТОВА ГОВОРЯ!Защо не може просто да си казваме всичко право в лицето.
Скапано ми е.
И по дяволите, романтик съм.Но съм в грешната епоха.
Не ми се мисли.
Лека вечер, мой писател-единствен-читател.

...

2010-04-23T12:07:00.000-07:00

Normal human relations - failure
Social interactions - utter chaos whatsoever
Putting the mask on - a complete and utter disaster
Being the comedian - failure
Being the heart of the company - failure
Smiling - failure
abort.
Lone walk - check
Relief - failure
Longer walk - check
Relief - still a failure
Sitting alone in the dark - check
Singing to myself - check
Grief, sorrow, loneliness, feeling of rejection - check
Singing more to myself - check
Relief - utter failure
Wondering what is wrong with me - check
Relief - waiting..waiting...nothing
Desire to be left alone - check
Realization - check
Define:
I'm nothing more than the next guy.I am nothing special.I am nobody.I am a complete failure.I don't have anything to offer.Don't you want somebody to love?Yes, sir, I do.But as I said earlier, I have nothing special to offer.I'm just like the next guy, but with even less to offer.*I* don't want myself, so why should anyone want me?
What is wrong with me?Who am I anymore.I am just the same, only brighter.I realize now that I am no one in particular - I am the guy who is always there for everyone, the guy who always wears a smile, the guy who always have the jokes on him, the guy you can always depend upon.
I am a person who hates making mistakes.I am such a person, who avoids making mistakes at any cost, because I can not stand making them in the first place.I am the one who is always there for everybody.Only then do I feel like I have a purpose.
Buy I am nothing special.Just the same old boy with problems, the strange and different, the outcast.Sometimes I'm glad I wear the mask.It seems to be easier for me that way.
Hey, I don't make you read this.It sounds silly, funny even.Who cares anyway?I'm the castaway looking for the ship.I need to be loved.Only then I feel like having a purpose.
But I made a mistake, I crossed my own principles.I started to question myself, started analyzing myself.
I realized that I am no one special.Not that I have ever hoped that I am.Just the fact of realizing you aren't more than the next guy is painful.I have hoped to make a difference.I don't make a difference.At all.To no one.Pain, pain, pain...
I needed to find myself.Alas, I have found myself and I do not like it.

"Fake it if you don't belong"
"I don't know where I belong, could I belong to you?"

... - - - ...

2010-04-12T09:57:00.000-07:00

Прочети тази отново.
Същото е.
Повтарям се.
Не ме интересува.
В нужда съм.

Крайно отвратен и разочарован...

2010-03-30T12:05:00.000-07:00

Тази вечер ходих на театър, който класната ми и още някаква жена ни препоръчаха.
Чак сега разбрах защо ни направиха отстъпка за цената на билетите.За жалост, чак сега.
Гледахме "Американска мечта" с Асен Блатечки.
УЖАС!
Приготвих се да отида с нагласата да не очаквам нищо..абе направо да очаквам най-лошото.Е, някакси (с тази нагласа!), успяха да ме разочароват.

Сюжет: НЯМА.Само нескопосано свързани сюжетни дупки.

Актьорска игра: .. зле, ама МНОГО зле!То не беше преиграване, то не беше чудо...
Ама какво да направиш - те актьорите не са чак дотам виновни - той режисьора е виновен.
Режисура: НИКАКВА.Несвързани действия, ужасяващо непредсказуеми (в лошия смисъл) и безсмислени преходи към монолози.Буквално се хващах за главата, когато идваше момент за монолог...
Сценарии: Не мисля, че имаше.Наистина АДСКИ несвързана история, заглавието на пиесата АБСОЛЮТНО несвързано с главната идея.Наистина нескопосана работа.Практически единствените места, на които се смееше невръстната публика бяха:
-местата, където Блатечки (чрез героя си) наричаше любовника на жена си "Хари Потър"
-местата, на които Блатечки казваше "кур"
-местата, на които Блатечки казваше "путка" и използваше метафората "путка с вкус на мед"
Тъжно е какво прави българският театър за да задържи публиката си.

А това, което очаквах и, въпреки това, все пак ме погнуси изцяло беше публиката.
Няма смисъл да обяснявам, но все пак ще го направя: Навсякъде около мен се чуваше само "Ах, Блатечки", "Ох Блатечки" и "Ох колко е готин".Браво, пич!На 39 години си и болшинството от публиката ти са 14-17 годишни пикли, които не се интересуват от актьорската ти игра, а от това как изглеждаш.. Ама и ти ще остарееш...

Схемата е ясна де - 28 областни града, във всеки един от тях по едно представление, по 20 лева на билет - сами си направете изчисленията.И в този град никой над 18 не би отишъл отново на същата пиеса и хубаво би се замислил преди да отиде на друга пиеса с тези актьори и този режисьор.Да, българският театър печели пари, ама един път.Уау.
Тъжно е наистина какво правят българските режисьори за да задържат публика и да припечелят по нещо.Аз обичам театър.Но свестен театър, не изсмукване от пръстите.

Послеслов: Бележка за режисьора: не успях да прочета кой е режисьора на тази "творба", но ще го направя още утре, ще си запиша както на лист, така и на умствена бележка.
Послеслов #2: Ако съм обидил някого със своите думи, съжалявам, но това си е личното ми мнение относно поставновката.Нищо лично.Просто гледната точка на млад човек, обичащ театъра.

...

2010-03-26T07:59:00.000-07:00

Разпадам се.
Вече не знам кой съм.
Не знам какво мисля и защо го мисля.
Не знам какво правя и защо го правя.
Не знам какво чувствам и дали чувствам нещо въобще.
Разпадам се.

За е-книгите

2010-03-19T12:58:00.000-07:00

Една моя ценна приятелка писа наскоро в блога си на тема книги.Заглавието на поста е "Проект - С 5 лева в България и много желание".В него тя описа опитите си да си купи книга за пет лева в българска книжарница.За жалост, неуспешни (имаше едно изключение, но незначително - прочетете оригиналният пост за обяснение).
Моята любов с книгите.
Моята любов с книгите започна от доста ранна възраст.В интерес на истината, не съм сигурен кога за пръв път прочетох книга - толкова отдавна чета.Започнах с детски книги, след това книги-игри (изчетох всички в Ботев), малко след това се запалих по фентъзито и фантастиката.Радвам се от факта че вкъщи имам огромна библиотека, и искам да благодаря сърдечно на родителите ми за съставянето й.От къщната библиотека прочетох първата си книга на Пратчет, за първи път прочетох Пътеводител на Галактическият Стопаджия, за пръв път прочетох книга на Клифърд Саймък.С тези книги станах човек, от тези книги съм си изградил общата култура, и винаги мога да седна и да прочета всяка една отново.
По едно време - шести или седми клас, два типа любов се сблъскаха - любовта ми към компютрите и всичко техническо и книгите.Открих, че мога да намеря която си искам книга в интернет и да я чета на телефона си навсякъде, както и на всеки компютър, на който седна.
Да, повечето хора казват "о, ама то е ужасно да четеш от екран, как можеш?!". Ами мога.И обичам.По този начин намерих и прочетох купища стойностни книги за мен (и продължавам да го правя).
Тук се сблъскват двата ни поста с Инес.Обичам книжните издания на всички книги - предпочитам полъха на хартията, усещането на тежкото издание в ръцете си.Аз чета е-книги, защото се налага.Просто нямам финансовата възможност да си купя хартиените издания, успявам да се сдобия със само един жалък процент от всички любими мои книги в книжен вариант.За жалост.
Защо?!Издаването на *една* книга струва на издателя стотинки - да, стотинки!Превоза струва два-три до пет лева, в зависимост от това в кой град е издателството и в кой град е съответно книжарницата.Всичко останало е за облага на издателя.Да, но от това печели издателя, но не и автора.Целта на авторът е книгата му да стигне колкото се може повече хора.Авторите на книги са творци, не търговци - те създават книгите за да бъдат четени от колкото се може повече хора.Обаче в договорът им с издателя пише че издателят решава на каква цена да бъде продавана книгата.И когато издателят надуе цената - това значи, че по-малко и по-малко хора ще могат да си позволят да я купят, а *още* по-малко ще си я купят, защото тя е важна за тях и им е интересно.Нека погледнем на нещата реално - средностатистическият българин получава мизерна заплата, плаща огромни сметки за вода, ток, телефон и така нататък, трябва да се храни и облича и да се лекува... и какво остава накрая?Накрая остават страшно малко пари за лична употреба.И последното нещо, което би си купил средностатистическият човек е книга.Защо?Защото не е сигурен че е хубава, колкото и критически мнения да чете.Защото струват скъпо.Защото не е сигурно, че преводът е сносен, пък и защото книгите просто не са популярни вече.От все по-малко и по-малко места можеш да прочетеш и научиш за свястна книга.
Та къде по-точно ти е подтика към купуването на книги в България?Жалко е.Наистина жалко.Но факт.

Losing your identity

2010-03-17T12:19:00.000-07:00

WHat if you could be anyone you want?Let me rephrase that.
What if you could be EVERYONE you want?What if you could be a chameleon - able to adjust your own personality according to the situation you are put in, the people in which company you are at the moment?
What if you like having friends, but are not able to reveal everything about yourself to them?What if you could make a conversation with ANYONE, regardless of who he is?What if you could prove competent in ANY conversation, without really being such?What if you could adjust and alter your character according to the present moment?Like, if you are in a class full of "bad" boys, and you are able to make them "see" that you are one of them, without ever having fought for real or really done the things you tell them.What if you tell them things they want to hear.
Oh my fucking god, what if you tell EVERYONE just the stuff they want to hear, not for a bad reason, but in an attempt to be there for everyone, to be the perfect friend..No.Not friend.Just the perfect bystander, offering help.Never a friend.Because they don't know you.Noone really knows you.
Why?Because you've been hurt too much before?Because you've been forced into exile and learned to live with it?Because you are afraid of letting someone get closer to you, out of fear that that someone will break and tear you on the inside?That's foolish and you know it.
Nonetheless, you do it.Why?Because you like helping people out.Because you like being there for them when they don't expect it.Face it, noone really expects you to be there for them, however much you'd like to.But you are there, always watching, always in need of someone with a problem, so you could help.
But you must feed.You must feed your hole.Yes, the same hole that aches when you are alone.When you have noone to love, and, most importantly, when you have noone to love YOU.Yes, I know about it.Yes, I know it hurts.But isn't it an oxymoron - you and relationship?Because relationship means commitment and commitment means revealing of secrets.And we know you don't do that...at all.
Your life is a big fat lie.You even lie yourself you're worth something.You go to school everyday and do NOTHING there, only F's.You come back home and you do nothing - you sit behind the PC.Yes, you use it to "educate" yourself, alright.But what is computer education WITHOUT A GRADUATION?!Yeah, you hate that conversation, don't you?But it's true.You lie to yourself EVEN MORE than you lie to others.You ain't worth a thing, you WON'T get a proper job...if you don't push yourself to study.Yes, I know it's hard and unpleasant, but you have to.No, really.Don't look at me like that.Stop it.
Back to the main thesis.
If you are lying to everyone.Wait.Lying is not the word actually.Noone is interested in you for you to be lying about yourself.Yeah, there were one or two ones that seemed to be interested in you.They did not remain for long with you.Do you think you could've told them everything about you?I mean, really?Or you are afraid that they'll leave you because of how ordinary and DULL you really are?And every time you get disappointed, that gets you further and further away from revealing yourself to someone, right?DAMN.Right?
Now, let's force ourselves to think once again.If you don't let anyone near you, and you adjust to the situation and to the people in your closest vicinity, then... WHO ARE YOU?

WHO THE HELL ARE YOU REALLY?
Do you have an identity any more?Or are you just a distorted image of what you once were, not sure of what you really are.All that's left is the pretending.All that's left is you in company of bad boys, you being a romantic, you being an orator, you being ALL THE THINGS YOU NEEDED TO BECOME TO BE ACCEPTED.
Hey, what was that?All the things you needed to become to be accepted?Is this really the source of the problem?But you don't really need to be accepted, you are the outcast, always the different one, the one with strange ideas and even stranger interests, the one who DOESN'T WANT TO BE ACCEPTED, and one who is respected because of that.What if the boy, who was the different one from his childhood to this day, doesn't actually *know* how to be accepted?
But, hey, there are two sides in you, if not more.You want to be accepted, but then again you don't.If you are accepted - you are nothing more of the next guy - just an ordinary boy between ordinary boys, another fashion slave, another football fan or whatever.But you won't be mocked, you'll be "normal" and "accepted", noone will make fun of you out of being different.Right?
On the other hand, being different has it's advantages.Hell, if it hadn't you wouldn't be counted as one of them, right?Being different is actually cool in it's own way - yes, they mock you and make fun of you on occasions, but on the whole, noone understands you and everyone respects you because you're different - you are not a sheep among the flock, you are the free bird, circling above.What's bad is that the bird's alone.Whatever it does.
Hey, you just have to live with it.I don't know if there's a way for you to change.Maybe there is, and maybe there isn't - be damned if I know.You just have to find the strenght to be alone.I know you hate it.But that's who you are - Alone.You feed on love, how come people can't see that?! Oh Em Gee, don't you know??!?!?! THEY DON'T GIVE A FLYING FUCK! Whatever you try, whatever you do, no matter how much you are of service to everyone, noone will ever notice you.
Because the harsh truth is that people see only the "bad" ones - the ones who kick the door of the office and yell "I WILL GET THIS FUCKING JOB!", and they'll get it, not you - who has busted his ass studying for the interview, because that's how it all works.
And you won't be able to find a decent woman in your life.Do you know why?Because all the really decent girls hook up with all the really mean and bad boys - the boys who drink and fight.And these girls love their boys, no matter what.It's just how it works.They don't, for some reason, want to be with a guy like you, who would love them and make everything perfect for them.They don't want perfect.They want it to be hard.Don't worry, they'll die unhappy.But so will you.I wouldn't think of the latter though, the former is more appealing in your condition right now.
You know, I think you don't really belong here.The problem is, I don't really know where you belong.Maybe first you must find out who you really are.Then find where you belong to.Then find someone to love.If you can.
Sorry to break it to you, but you're not in the right time.People are not ready for a person like you.Even *you* are not ready to be what you are, and you *are* you.I'll cross my fingers for you, because I like you.That's all from me, glad you heard me out.What am I saying :D, of course you'll hear me out - you *always* hear *everyone* out.

And what if an apple? (:

Post Scriptum: Now, do not mistake the personality described above with a hypocritical one.This is not hypocrisy.This is trying to fit in.Major difference.

I envision.....

2009-09-07T15:50:00.001-07:00

В интерес на истината, от време на време ми идват някои наистина добри и готини идеи, напълно осъществими, но които лесно ги забравям..хах, не знам защо но си спомних как като бях малък рисувах роботи - със ръце и гуми и оръжия, тип RobotWars (май така беше, ще сложа линк за пояснение по-късно) и ги измислях как да станат: измислях точно от коя друга моя играчка ще им взема колела, как ще им взема моторчета от други играчки, измислях как да се правят подвижните части и, абе, всеки детайл го измислях как да стане..хахах, ако взема да намеря някой от старите ми "проекти" съвсем сериозно ще видя дали е възможно да стане :?
Ениуейс, обратно на темата.Вчера ходих до Елена и съвсем случайно в един магазин видях безжични слушалки - един предавател който се включва към компютъра и едни слушалки които му хващат сигнала.И тъй като съм на село и нямам какво да правя цял ден, взех че измислих какво мога да правя с това нещо.
Да следваме линията ми на мисъл: предавателя предава на ФМ честота, след като със слушалките мога да хващам и радио.Предавателя има 30 метра радиус на излъчването.И за капак на брейнсторминга - ми дойде на ум че в училище вече нямаме училищно радио.
Какво следва от тази линия на мисъл ли?Хендсфри-то на телефона ми мога да го преправя да е вместо със слушалки - със стерео жак накрая.Тоест, ако вържа предавателя към телефона си, всички на разстояние 30 метра от мен биха могли да потърсят радио честотата и да слушат каквото аз слушам.От което следва, че мога да пусна нелегално радио в училище, с по-добър предавател, така че да се хваща из цялото училище, мога да определя часове със различна музика, така че да пускам чалга на чалгарите по определено време и метъл на метълите в определено време, мога да използвам диктофона на джиесема си за да записвам репортажи от училищния живот и после да ги пускам по радиото..въобще всички удобства на училищното радио НО без неудобството да бъдеш цензуриран от Митова..
Така че, стискайте палци да се навия сериозно да го направя, че да мога да ви пускам саундтрака на "Лека нощ деца" по време на час при Обрешков ;)

Искам...

2009-09-07T15:13:00.000-07:00

Искам искам искам.....
Искам някой, който да вижда лошите ми страни.Искам някой който няма да ми разправя колко съм бил страхотен и прекрасен, а някой който да ми показва лошите и гадните неща в характера ми.Искам някой, който когато сбъркам да не ми казва "Е, случва се, не се тормози" а да ми казва "Да, сгреши.Беше наистина тъпо от твоя страна, гледай да не се случва пак".Искам..искам някой който да ме познава...да ме познава... ех...
Но може би сам си го търсех, преди толкова години, когато реших да се затворя за да не бъда нараняван.Преди години, когато реших да започна да се усмихвам широко, да ръся шеги наред и всеки да ме знае като забавен тип и никой да не знае какво чувствам отвътре.Тогава ми се струваше логично да го направя.Тогава наистина беше добър начин да не позволя на някой да ме нарани..не и видимо...
Но...промених се, порастнах от тогава...ценностите ми се измениха, не - не се смениха, но се измениха.
Сега търся някой, който да ме опознае ;( и още повече, търся някой който като ме опознае, да не избяга, а да остане.Някой който да ме разбира и да знае какво ми е, но да не ми разправя колко съм бил "прекрасен", а да ми изтъква грешките и недостатъци.Може би трябва да започна да пускам хора до сърцето си.Но за целта трябва да им се доверя, не мога, не съм СПОСОБЕН да бъда наранен отново...прекалено би било за сърцето ми...Някой който да ме разбира...
И мисля че стигнах до сърцето на проблема... работата е там, че ... да си призная честно, се нуждая да бъда обичан.Не знам защо, не знам как, но просто съм такъв.Не се чувствам ..цял...когато съм сам.Просто..трябва да бъда обичан...както и трябва да обичам..не знам как ви звучи, надявам се да не звучи...по грешния начин...просто като че ли имам дупка в сърцето, която се нуждае от запълване...
Не съм женкар, против представите ми е.За моногамията съм, твърдо.
Днес се замислих...всъщност вече вчера де...мисля, че не съм си уцелил времето :/ Ценностите на моето и следващото поколение са коренно различни от моите, представите им са тотално други, стереотипът им е напълно друг..понякога се чувствам загубен :( проблемът е там, че повечето ми връстнички (пък и връстници) си търсят връзка за седмица-две, тотално необвързваща, девойките са свикнали да бъдат с мамини синчета - лигльовци с пари и надути грубияни...а аз....
Аз съм тоталната противоположност на всички тях - аз съм див романтик, старателно прикриващ факта, тъй като не е добра черта на момче в тези времена, защото го излага на риск от разбиване на сърцето.Голям риск.Сега разбрахте ли една от причините, поради които се затварям?Друго нещо, изтъкващо тоталната ми противоположност на връстниците ми - аз искам, не, може би "нуждая се" е по-точна дума, от дълга и стабилна връзка - да познавам момичето, да й бъда най-добрият приятел, не само гаджето, както и тя да ме познава и да бъде до мен.За мен това е връзка, не тези петокласни подпичквания...Понякога, много понякога, колкото и да ме е срам да го призная... понякога ми се иска да бях като останалите - да не ми пука какво говоря, да не се притеснявам че съм различен, защото няма да бъда, да не търпя гаври защото съм различен, защото няма да съм....
Но знам, че никога няма да го направя.Никога няма да съм като тях.Това е срещу всичките ми представи, идеали, стереотипи, модели на поведение, и срещу възпитанието ми.Срамувам се че ми се е искало това нещо понякога, да.Но не е лесно да си различен.Наистина не е. 7 години в Христо Ботев бях различният, лудият, криво-разбраният, странният.Именно там развих способността да се затварям, както и във всяка една ситуация да мога да изключвам съзнанието си и да мисля за приятни за мен неща.Без тези способности нямаше да оцелея като индивид...
Мисля че прескочих през няколко теми, но се надявам да сте ме разбрали, поне донякъде..Знам, че почти никой не чете този блог, но като че ли го използвам повече като дневник, да си излея всичко.Е, това че съм го пренебрегвал доста пъти е факт, но повечето от вас ме знаят какъв съм завеян :) Лека нощ, читателю, и до следващият ми пост, който съвсем скоро може би ще е готов :)

Here I am, on the road...once again...

2009-08-14T14:31:00.000-07:00

Да, очевидно в последния си пост не съм го очаквал, но - ето на!С Маги скъсахме...
Беше преди седмица - две, не съм се и старал да отчитам броя на дните...Е, случва се.
Няма смисъл да разправям надълго и нашироко какво значение имаше за мен тази връзка - почти 11 месеца с едно момиче.Момиче което обичах ужасяващо много, и донякъде все още я обичам...Не знам какво да правя, не знам на къде да тръгна.Затова пък е ново начало..Новите начала ми дават надежда...след като си изрева сълзите, разбира се...
Наистина, наистина нямам силите, нито мазохистичното желание да описвам кое правеше връзката ми с Маги таква каквато беше - тези които ме познават достатъчно знаят...
Сега ли?Сега ще се възстановявам и ще се оставям по течението.. :)

Ступед ми xD

2009-07-02T13:03:00.000-07:00

Пръстена бе!xD xD roflmao ениуейс, да обясня..
15 юни 2009
Тогава направихме 9 месеца милото ми подари пръстен - от неръждаема стомана ^^ Хипер много обичам пръстенииии \m/ и така де..
Смени перспективата.
28 юни (неделя) 2009
Ходихме на една механа заедно с Ерик (американеца, който преподаваше в училището ни) тъй като трябваше да го изпратим подобаващо, щото си тръгваше на следващия ден.И аз си оставих пръстена на масата, тъй като милото я болят пръстчитата като я хвана за ръка.5 минути след като си тръгнахме от механата с Маги, аз се усещам че пръстена не ми е на ръката.На следващият ден разпитах повечето от хората които бяха с нас там - да ги питам дали са го прибрали - никой не знаеше нищо за пръстена.
Смени перспективата.
ДНЕС
Днес влязох да се къпя и си хвърлих кърпата на едно рафтоподобно прагче срещу вратата на банята (както принципно правя а майка ми мрази) и (/спести_подробностите) в крайна сметка се обърнах наобратно и на закачалката (където трябваше да ми е хавл../спести_подробностите_казах) видях...пръстенът ми о.0 Питах майката, тя каза че от неделя виси там о_0
Как по дяволите се е озовал там НИКОЙ не знае.Дали мозъкът ми изтрива разни спомени не знам просто съм сигурен че го бях забравил в заведението на масата о.0
Ебаси.Продължавам да се изненадвам от собственият си мозък о_0

Ъпдейт: Тъй като не съм писал от много време да кажа някое и друго нещо около мен:
- За рождения си ден от приятелите ми имам наргиле и започвам прогресивно да спирам цигарите заради него

Само не питайте за прахосмукачката xD *rofl**rofl**rofl* беше баси олигофренията xD

- От нашите получих контролер за Guitar Hero
и страшно малко спя покрай играенето *wasntme*

-Открих че съм полиатеист - т.е. има много богове в които не вярвам

-С маги сме вече почти 10 месеца заедно и май няма да се разделяме скоро *party* *sun* *inlove* YEEEHAAAAAAW

-Аз като казах YEEEEHAAAAAW се сетих че съм забравил да се похваля за пиесата - играхме на 26ти Юни (петък) в голямата зала в Театъра и хипер много ги разбихме \m/ Хипер много ми се нарадваха хората на акцента, ноо жалкото беше че почти не сме се чували заради акустиката и заради единственият микрофон който беше спуснат на няколко метра ЗАД главното действие.Уотевър.Разбихме се хипер много ениуейс ^^ \m/

-Мисля че това е от мен засега, ако се сетя нещо ще добавя...и за пореден път съжалявам че толкова време ме нямаше, нямах муза :Р О ХА ХА ХА дошла ми муза за пръстена който съм забравил в банята ЧУХ ТЕ!КО СА СМЕЙШ КАТ ГНИДААААА!?!Широко известно е че музата идва в крайно различни и странни моменти.Ето, имаше един случай в който ми дойде точно по средата на...окей окей окей окей окей млъквам :/

Лека нощ на всички!Аз тивам си оправям багажа за село (три дена само, да се видя с братовчедите от канада.Може да драсна няколко реда за това като се върна ;))

Няп Няп Няп

2009-04-21T22:20:00.000-07:00

И редиците ни бавно оредяват.......абе защо напоследък не си пиша почти с никой о.0 ... наскоро това, което правя на компа е - да гледам по цяла вечер снимки от сайтове от типа на http://failblog.com и http://icanhascheezburger.com ... да си ровя из нета итересни нещица за линукс ...и толкоз!Ебаси егаси....имам чувството че тая вечер тотално отегчих хората от мен..ъх...доста линкове разпратих така или иначе (към смешни снимки) ама поичито хора с които се опитвах да пиша се измъкнаха малко по малко....май ги изгоних о.0 ениуейс....мойту Маги си легна...техните й забраниха да ме кани у тях, мога да излизам с нея само в Петък и Събота, защото иначе съм я разсейвал и изкарвала слаби оценки (бел.ид.: една четворка по математика, а на нея математиката й е мъка [кат на мен ^^]) и така.....някво мега неразбираемо съм почнал да пиша, ама имам чувството че и немам толкоз читатели, така че не е фатално :) Няп няп няп...мисля да отида да хапна нещо....
А впрочем - в Събота вечер и аз бях на концерта беее - в Елиас Канети свириха Last Remains (Митака, Ильо и те така, които от две години не съм ги виждали а ми бяха обещали да пием :/ ), Overdawn (големи гъзета, шапка им свалям) и Fyeld (некви тотални пичове от София)..Миииии....счупихме се ^^ ного яко беше...ех ако и мойту Маги беше дошло....*sigh* Тъпото нещо което стана (освен че милото не дойде) беше че Claymore (русенски блек метълисти, доста добри) решиха да направят концерт на Legacy по същото време с този на който ходих....тва беше тъпо.С цялото ми уважение, ама да не са световноизвестни, че правят концерт по същото време с други групи, да видят колко фенове къде ще отидат....уф...кво ли се занимавам и аз - минало е :)
Уф...в Събота ми стана гаднооо....Да, Магито не беше там...Та освен че затова ми беше гадно, ами и хипер много ми долипсва пеенето - сещате се бе, когато бях с Потрес...да, ама Потрес вече се разпаднааа (каквото и да разправя Тео "Дебелия")....просто реших да не си пропилявам и малкото глас дето имам само заради един провален проект..нали?Правилно е според мен.Мисля към края на Май (или края на Юни, зависи как е положението) да направя едно проектче и да събера хора на които вярвам и да почнем лека по лека да се качваме по Стеъруей-а ту Рок Хевън...хипер много ми се пее ЕБАСИ!Уф...бащата припира да лягам [пак шси чопна лаптопа де, мухахах >:) ] пък и тумахчу къркорииииииии :S
И впрочем - не знам дали някой дори си прави труда да гледа countdown-a на Пешо, ама му остават около два дена, а каузата ми е спечелена - той иска да му инсталирам Ubuntu на харда.Ah, the satisfaction of a job well done..... ^^
Маги, обичам те!
Читатели мои (колкото и малко да сте) и вас ва обичам!
Лека нощ и до утре! =)

2009-04-21T11:17:00.001-07:00

My type o' breakfast!

2009-04-20T02:42:00.000-07:00

А на Пешо му остават 3 дена и осем часа на Линукс....ех...

...

2009-04-18T13:55:00.001-07:00

People try to
Shut us d-d-down
Just 'cause our
Music gets around

Old folks act
Like total noobs
Get off our net;
You block the tubes

Why don't you all
Just d-d-disconnect
And don't try an'
Grok our d-d-dialect

I'm not tryin' to cause
A big s-s-sensation
I'm just bloggin'
Bout my generation

http://xkcd.com/274

2009-04-14T12:33:00.000-07:00

Пешо на Ubuntu! Седмицата му започва от вдругиден - а това по-надолу му е каунтдауна, да си следи колко време му остава ^^ \m/

Sometimes gambling just RULE!

2009-04-12T12:09:00.001-07:00

Вчера като реших да пиша в блога забравих да напиша за най-важното събитие на Легаси вчера!А именно - играта на джаги между Пешо и Генов.С тях направихме облог, че ако Пешо бие, аз трябва да си изтрия Linux-a, а ако Генов бие - Пешо трябва да си изтрие Windows-a и да му сложа да използва Linux.Ами...............................................................

ГЕНОВ БИ!!!!Но понеже на Пешо баща му има няколко Windows-а на компютъра им и имал ценни файлове, не е добре да си играя да му правя партишън и т.н. с риск да му се прецака системата, и Пешо обеща да използва Linux една седмица ^^ Флашката му е в мен и му сложих Ubuntu на нея :) Тази седмица ще е забавна ^^ :)

P.S.: Ще сложа един countdown тук, в блога - Пешо (и вие) да следите кога свършва седмицата му на Linux

Хей, стискайте палци :)

2009-03-11T12:44:00.001-07:00

Неска се натъкнах на едно много интересно за мен интернет сайтче PayPerPost.Идеята му е следната - регваш се, регистрираш си блога вътре и най-различни рекламодатели те карат да им видиш сайта/продукта/етц. и да напишеш статия за него.И за тази статия се вземат пари...Та стискайте палци да стане работата :) "Професионален Блогър" Амче добре ми звучи ^^

А иначе с мен - нищо ново, на даскало тъпня - не знам какво ще правя като свърша и петата книга от поредицата "Здрач". Най-вероятно ще трябва да внимавам в часовете.....нееее - по-скоро ще си намеря друга книжка за четене..

Имам усещането че тази седмица няма да се наспя като хората - всяка вечер заспивам към 1-2 часа, и ставам в 6 и половина - 7...А Събота съм на даскало и няма как да се наспя, а Неделя най-вероятно пак няма да се наспя, защото ще ходя на текето.Защо ще ходя там ли?

АМИ ЗАЩОТО С МАГИТО ПРАВИМ ПОЛОВИН ГОДИНА!!! *sun* *sun* *sun* *party* Чак не мога да повярвам че е минало толкова време - сякаш беше вчера като я прегърнах за първи път *sun* ^^ ...Радвам се, че я намерих - Момичето с главно "М" !!! Обичам я!Обожавам я!Ама наистина *sun*..Та така де, Неделя-та най-вероятно ще ходим с нея на Текето иии пак няма да се наспя..абе не се оплаквам кой знае колко много, само дето КАК ми липсва излежаването до 1-2 часа на обяд *daydreamin'* Ех..

Хмз...от последния път, когато писах тук не е ставало много, но все пак ще ви вкарам във филма xD Преди около седмица най-добрият ми приятел (Пешо) се беше заял нещо с Васко от моя клас..и си уредиха среща да се бият ииии събраха "биячи" и най-накрая се биха двамата като най-накрая се разбраха че резултата е 1:1 и си тръгнаха о.0 xD lol omg bbq...За какво се биха ли?Ами и те не знаят - историята е мътничка ама овчо взето Пешо и другите момчета от класа му са се гаврели с момичетата от класа им, а Васко ходи с едната....и от там нататък добихте представа от гореобяснената ситуация...И така де :)

П.С.: Абе, Бони, откъде ми намери блога бе? xD не съм забравил!

Среднощни импровизации

2009-02-28T18:08:00.001-08:00

Неделя сутрин....тъпня в скайп...по-надолу ще пейстна повечето простотии:

[3:57:25 AM] Man or Animal: абе според теб

[3:57:34 AM] Man or Animal: шом при хората има легенди за щъркел който носи бебета

[3:57:48 AM] Man or Animal: дали при плъховете има легенди за фламингото - носач на бебета плъхчета

[3:59:50 AM] - LøLLipOp;{}: (rofl)

[3:59:56 AM] - LøLLipOp;{}: emi

[4:00:02 AM] - LøLLipOp;{}: sigurno

[4:00:03 AM] - LøLLipOp;{}: ima

[4:00:16 AM] Man or Animal: дали

[4:00:19 AM] Man or Animal: и какъв цвят е

[4:00:28 AM] Man or Animal: и дали плъховете могат да се напият

[4:00:29 AM] Man or Animal: и с какво

[4:00:45 AM] Man or Animal: в сми те се водят пак бозайници така че метаболимът им може би им е сходен с нашия

[4:00:55 AM] Man or Animal: въпросът е как системата им реагира на алкохол

[4:01:02 AM] Man or Animal: и до каква степен той се смесва с кръвта им

[4:01:24 AM] Man or Animal: и какъв ефект има над тях

[4:01:48 AM] Man or Animal: хипер ми е интересно, честно

[4:02:16 AM] Man or Animal: ето, току-що измислих нов девиз

[4:02:26 AM] Man or Animal: Един за Симитли! Всички от Симитли!

[4:03:52 AM] Man or Animal: " Измисли Бог прасето дебело и каза "Яж ми Куро, Симитли е село""

[4:03:58 AM] Man or Animal: което ме навежда в размишления

[4:04:21 AM] Man or Animal: дали като говориш за члена на Бог трябва да Го пишеш с главна буква?

[4:04:27 AM | Edited 4:04:30 AM] Man or Animal: Да ядеш Члена Господен!

[4:06:00 AM] Man or Animal: мисля да стана депутат

[4:06:07 AM] Man or Animal: да отида в народното събрание

[4:06:18 AM] Man or Animal: да изляза на трибуната пред всички депутати

[4:06:25 AM] Man or Animal: да извадя торба с банички и да започна

[4:06:37 AM] Man or Animal: "айдии на баничкитииииии!"

[3:58:19 AM] Man or Animal: и въпросът за 300 000 малайзийски долара е дали плъховете могат да се напият и с какво

[3:58:35 AM] Man or Animal: ей брат в петък така се напих с едни текили

[3:58:35 AM] se6oara - ei tui golqmo izobretenie we: :D:D

[3:58:41 AM] Man or Animal: чак сестра ми хвана махмуирлук

мисля че това беше за тази вечер - всичко живо си легна..до неска, Свят и лека нощ :)

Тук съм! Тук съм!

2009-02-28T12:13:00.002-08:00

Както сте разбрали от старият ми блог (dannyfilth.dir.bg), мигрирах тук в блогър...по-удобно ми е тук и освен това смяната ми подхранва чувство за ново начало...за да не е напълно празен, копирах всяко едно мое есе на свободна тема от стария ми блог - ако ви се четат да не се мотаете към него, а да го имате направо...моля ви пожелайте ми по-често да посещавам този, защото стана май тенденция при мен да не обновявам стария...и Плами, обещавам тези дни да довърша така желаната от тебе история за концерта на Мейдън..стига да изпадна пак в 'творческо вдъхновение', както и да се изразява то при мен xD е, хора...предполагам че това е последната тема за днес...лека нощ и усмивки :)

Случаен джакпот 28.02.2009

2009-02-28T12:13:00.001-08:00

Току- що се рових из нета за емулиране на Линукс под Уиндоус - от типа дето слагаш дистрибуцията на линукс в папка, дърпаш лаунчера и пускаш, и ти се показва прозорче в уиндоуса в което буутваш линукс...
И както си се ровя аз така, попадам на една статийка в Digg.com в която се разказва за едно училище в САЩ където минали на Линукс като по-евтино, ама пък не могли децата да го разберат и сложили Виста, ама пак нищо не разбирали.....американска история..
Та това което наистина ме заинтригува беше коментарът на един член на Дигг, ще пейстна цитата по-надолу и ще кажа че съм НАПЪЛНО съгласен с мнението на jtown (юзъра, чийто коментар е)...ето :
""After the move back, Perkins said he had noticed that the people who had been least comfortable with Linux were also among the least comfortable on Windows."

DING! DING! DING! DING! DING! We have a winner!!! It doesn't matter WHAT operating system you provide. People who don't understand how to use a computer are going to complain that it doesn't do what they expect it to do. Which is something that baffles me. How can they have any expectation about how a device should work if they don't understand what the device is or how it does what it does?

Also, classes that teach kids how to use computers should teach kids HOW TO USE COMPUTERS. Not how to use Word or how to use Photoshop. You've got a decent budget now? Great. Fill up your labs with iMacs that randomly triple-boot OSX, 'doze, or Linux. With each OS choice, randomize the applications as much as possible. Drill it into the kids that "I need to type a paper" doesn't mean they have to use Word under Windows. Maybe today it fires up AbiWord under Linux. Or AppleWorks under OSX. Or Word Perfect under Windows. Each kid's computer fires up the random configuration and they have to understand what they're doing and learn how accomplish their tasks using whatever tools are at hand.

If the teachers can't handle that, screw 'em. Are they there to collect a paycheck or prepare kids to thrive in the real world? The real world includes computers. And, while Microsoft has a significant monopoly in the desktop arena, even that desktop is going to change from version to version. If kids aren't taught how to evaluate and adapt to new computing environments, they'll be lost."

whatever 30.12.2008

2009-02-28T12:12:00.002-08:00

чудя се защо ми се прииска да пиша в блога си сега, когато ми е толкова гадно...не знам, честно казано...от толкова много време не съм писал като хората тук, мисля че дори съм забравил вече как се правеше....май с тази темичка ще си припомня :) Гадно гадно гадно гадно...гадно ми е, но за това по-надолу..сега да преразкажа в две думи какво става с мен наскоро...
Какво ново ли?Не знам дали въобще на някой му пука за мен или за нещата, които пиша тука, но не за това го водя този блог....както и да е.....да започна отначало:
Какво ново ли?Амииии най-важното - срещнах Маргарита..моето Маги...най-после намерих Момичето с главно М.... тя е прекрасна - красива, забавна, умна и на всичкото отгоре ме обича *сън* =) и аз я обичам...и сме еднакви - интереси и всичко.....най-после Я срещнах..хората ме наричаха (наричат) женкар, но аз просто търсех любовта....да, може би по не най-умният начин, но виж ти - намерих я *сън*....друго ново...ммм в даскало се оправям кажи-речи...10ти клас съм..леле, а как нямам търпение да стана на 18 и да се разкарам от нашите.....SET IT OFF NOW, CHILDREN!!,,,......
И така де...депресирам си се тази вечер...защо ли?Ми няма да ви кажа.Или да ви кажа....уф камък-ножица хартия - камък с/у хартия...ееее окей ще ви кажа...
Всичко датира от около месец насам, когато почнах да градя планове как да прекарам посрещането на Новата Година (естествено се досетихте,) разбира се, че с моето сладко Маги исках....и почнах да обработвам нашите...техните я пуснаха с мен(а впрочем техните са много яки, ного им се кефя =) ), и така де, ама баба ми и дядо ми решиха да ходят на село да посрещат, канейки цялата рода...естествено двете ми сестри се скатаха...и кое внуче да отиде???естествено че не братовчед ми....прекалено е велик..не че аз ако имах избор де....ениуейс ся ми е мега шит, защото първо, няма да посрещна новата година с приятелката си и второ, още по-гадно ми е че тя може би ще я посреща с приятели.Да не остана недоразбран - ще поясня - нямам нищо против да кара Нова Година с приятели...но затова пък ми е гадно че МЕН няма да ме има....за ревност - абе, ревнувам си, няма как - прекалено много я обичам..и сега ми е болно и скапано и слушам Аудиослейв за успокоение.....демн...............
Абе като че ли ми олекна малко или повече...мисля че имам сили за скайп, макар без настроение....
А на теб, читателю,искам да се извиня за моето толкова дълго отсъствие..ще си поправя грешките през новата година, обещавам...усмивки, всички..ще се видим догодина ;) =)

Totally forgotten, sorry 12.09.2008

2009-02-28T12:12:00.001-08:00

It's 3 in the morning, and I'm surfing the net w/ the PSP.Wait,what's that???Holy crap, I've got a blog, and I've totally forgotten about it!Damn.Anyways, I'm writing this post as an ad for my newest one, which I'll write and post these days, I PROMISE! I know that my recent posts weren't in the same style like my older ones and I really hope that I haven't forgotten the knack of it :S Anyhow, I shall write a new post soon (and I'm gonna explain my writing in english in this one)
G'night,folks =)

Хамилтън! Хамилтън! 08.04.2008

2009-02-28T12:11:00.000-08:00

Ваканция.То пък една ваканция - два дена (като не броим уикенда след тях) .... два дена не могат да ти стигнат за нищо...
Аз лично тези два дена ги прекарах главно в репетиции с групата (newsflash: вокал съм в пънк-рок банда,наречена "Потрес" 8-) ), спане до 2-3 часа на обяд, играене на Prince of Persia, и моустли - кайвета.
Събитието, накарало ме да напиша тази тема беше именно едно такова излизане на кафе.Бях с най-добрия си приятел - Пешо.Събота следобед - две кафета, две цигари - рутина!Седяхме си ние на кварталното барче, обсъждахме си обичайните теми за Живота, Вселената и Всичко останало (42!!), когато се заслушах и загледах в обстановката.
Двата телевизора дънеха Формула 1, цигарен дим се носеше из въдуха, по масите насядали градските разбирачи, събрали се на по бира и картофки, от време на време някой тича за цигари,викат с цяло гърло "Хамилтън! Хамилтън!"...на бара седнал "най-големия" разбирач - дърт, дебел, окичен с ланци, на главата черни очила, нищо че навън нямаше слънце, а валеше - аха....мафиот некф (или крайно неуспешен клонинг на такъв) - седящ на бара, събрал сервитьорките, обясняващ им завалено кое как е във Формула 1...честно казано, слушайки ги чувах само едно и също, което за жалост беше твърде далечно от истната...първо ми стана смешно, а после може би и мъчно за всички тези мъже там..
Струваше ми се че влизат в свой собствен илюзинарен свят на велики разбирачи, "играчи" от световна класа, а всъшност не разбират нищо от този спорт, и търсещи повод да се напият до забрава с приятелите си и да викат нещо с цяло гърло, каквото и да е - зависи от случая може да е "ЦСКА!" "Левски над всичко" "Дунав Оле!" етц етц...в случая над атмосферата на забвение и самозаблуждение, цигарен дим, бирени изпарения и възвишени его-та се чуваше точно една дума - " Хамилтън! Хамилтън! " Замислих се колко ли малко им остава да се блъскат с юмруци в гърдите и да викат "Булгар!"....
След тези мои разсъждения реших че ми стига толкова дълбаене в чуждите работи и се обърнах да си допия кафето и да довърша разговора с Пешо...

SCREAM FOR ME SOFIA! 03.09.07

2009-02-28T12:10:00.004-08:00

25 FUCKING YEARS I HAVE WAITED TO BE HERE!!I
Изкрещя вокалистът на една от най-хубавите хеви метал банди Iron Maiden на 4ти Юни,стадион "Локомотив",град София.В момента четете описание на събитията в този велик ден ,случили се с малката групичка метали от Русе и най-вече.. мен.
Събудих се във седем часа сутринта.В осем часа трябва да съм пред операта за да се събера с групата Русенски металисти,отиващи на концерта на Iron Maiden в София.Обличам "цивилни дрехи" както ги наричам аз - камуфлажа и тениската на Maiden,слагам гривни и пръстени,вземам плейър,зареден догоре със дискография на Maiden.И тръгвам...За момент се замислям колко мои съученици и съученички се приготвят или са вече на път за даскало и как аз няма да ходя,а отивам на събитието на годината.Стигам пред Операта.Малко по-надолу са се събрали останалите фенове.При всеки нов присъединил се металист се чува "АЙЙЙ!" или подобен поздрав(между другото цитираният поздрав е от началото на първата песен на новият албум на Iron Maiden).Сега чакаме само Иво Минчев,организаторът на пътуването.Ето,че и той дойде..платихме си билетите за пътуване - 30 лева и се качихме във бусовете които ще ни откарат до автогарата.Разбира се,не пропуснах да закача знамето на Maiden на задния прозорец на буса,в който бях.Стигнахме до автогарата и автобусът ни чакаше там.
Ето,че настъпи и първата изненада.Влизаме ние вътре,а шофьорът - надънил чалга до дупка.HOLY FUCKING SHIT този уруд нормален ли е?!Изровихме два диска на Мейдън - новия и този ,от издаването на който на същия ден се навършват 25 години - "The Number Of The Beast".И ги дадохме на шофьора да ги пусне - все пак металисти сме и отиваме на Метъл концерт - чалга ли ще слушаме ?!Той хубаво пусна,ама за да чуеш някакъв откъслечен акорд на пуснатата песен трябваше никой да не диша,всички да си допрат главите до тонколоните и да внимава много.Да,толкова силно беше!Молихме го ние да усили,той усили с нюню - тоест почти нищо.Добре че си имахме плейъри повечето ,че иначе бяхме загубени.На десетина километра от Русе Иво се сети и извади 5 - 6 плаката на Мейдън (аз вече бях поставил знамето на прозореца си) и ето ви втора изненада - нямаше с какво да ги залепим на прозорците...след обилно претърсване на атобуса аз взех че се сетих че имам лекопласт,така че залепихме един плакат на предния прозорец (уточнявам ние бяхме на втория етаж във двуетажен автобус и затова можехме да лепим на предното стъкло).И закърпихме положението преди да спрем на почивка.След половин час спряхме на Обнова ( не мога да се сетя дали точно там беше,уви,изневерява ми паметта точно за това) и там си купихме бира.Голяма част от бирата я изпихме там,а всъщност и си я изпикахме пак там.Аз купих една голяма "Запорка"-не и през повечето от останалият път до София аз,Младенски и Светъл прекарахме във ядене на сандвичи,пиене на бира и гледане на порно списанието,което Младенски предвидливо беше взел алонг.Браво човече!Разбира се имаше няколко прекъсвания за простотии,примерно Кинга заспа и трябваше да го будя като му навра подмишницата си в лицето му ( всички знаем за металските подмишници особено след запой ) и други плоски и изтъркани,но забавни шеги.
И ние най-после пристигнахме на автогарата в София.Там ни чакаха нашите гидове - двама готи,които се оказаха абсолютни пичове.Всички тръгнахме в различни посоки - в 3.30 трябваше да сме на стадиона за срещата ни с АХАТ и Iron Maiden.Аз,Младенски,Светъл,Кинг,мацката на Кинг-а (уви,забравих й името) и гидовете тръгнахме към зала Универсиада.Защо ли?За да използваме тоалетните.Че къде по-хубаво място за тази цел от зала Универсиада???Разбира се,докато стигнем дота трябваше да ядем нещо.Спряхме на една спирка и си купихме банички и боза.Странно защо ли хората ни гледаха?Да ви предупредя!Ако се наложи да пиете Софийска боза,откажете се!То е с консистенцията на вода,а пък като обърнеш кутийката с дъното нагоре се разлива!Ех,къде беше Русенската боза,да я имаше там..Та стигнахме до зала Универсиада,след дълги увещания и молби успяхме да примолим охраната да влезем до тоалетните (а.к.а. кенефите).След като свършихме мръсната работа
се разделихме - аз,Кинг и гидовете тъгнахме към "Младост" единият да си остави багажа,а останалите отидоха на кафе.Отидохме ние до Младост,свършихме работа, и Кинг каза че му се е допушило.Купихме му Сръбски Viceroy (още си пазя кутийката бай дъ уей).И тръгнахме наобратно.Направи ми впечатление че почти всички контейнери за разделно събиране на отпадъци бяха изгорени.Гидовете разправяха как заради точно тези контейнери един бездомен в София изкарва по 100 лева на ден.Еби мааму о_0.И най-добрият съвет си беше да не купуваш закуски на улицата.Беше свързано със мръсни кесийки и така нататък...Направи ми впечатление че в Софийският градски транспорт не ти трябват билетчета - всичко е безплатно!Ех,цивилизация!Часът беше 3.10 и Младенският пращаше цигански SMS-и на 2 секунди (уточнение "цигански SMS" - кликане,цъкане,прицъкване..etc).Стигнахме на зала Универсиада в 3.15 и гидовете ни разубедиха че няма да можем за 15 минути да стигнем до "Локомотив".А ние трябваше да стигнем до там за срещата с АХАТ и Мейдън все пак!Хванахме си такси след щателно проучване на тарифите на 4-5 таксите (имаше едно дето пишеше 1.20 на километър о_0 ) и тръгнахме,след като казахме "чао" на гидовете.Таксиметровият шофьор беше пич и след като разбра къде и за какво отиваме,настъпи газта.Противно на очакванията, 3.30 бяхме на стадион "Локомотив",където ни чакаха останалите от групата.Влизаме ние,минаваме покрай сцената и всички членове на банди,китаристи или барабанисти паднаха на колене (образно казано).Кинга примерно стоя пред сцената с отворена уста,гледайки втренчено в дръмсета на Нико МакБрейн.След като си направихме купища снимки,и след като успяхме да накараме Миро Жабата да спре да вика продължихме докато стигнахме вляво от сцената и вдясно от седалките - там бяха караваните на АХАТ.Снимки,автографи,имаше даже и от "Кречетало" да ни снимат (б.авт. всички изпуснахме предаването на "Кречетало" за нас).Абе беше култово.Сега чакахме само Мейдън.Всички подскачаха от нетърпение.Даже същият ден нашите готи - гидове бяха забелязали самите Iron Maiden да слизат от градският транспорт в цивилни дрехи.Разбира се никой не ги познал щото всички за шибани чалгари,но все пак.Та,чакахме ние и ни сервираха поредната изненада - охраната реши че трябва да напуснем стадиона.А ние трябваше да се видим с Мейдън и да присъстваме на саундчек-а.Мамка им!Някои бяхме решили да влезем в тоалетните (които бяха около 200 от онези пластмасовите) и да чакаме четири часа докато не започне...
Ту би континуед...

Where do I start 03.09.2007

2009-02-28T12:10:00.003-08:00

It's been a while..какво се казва след три месеца мълчание?Какво се казва в краят на една не-изпълнена с удовлетворение връзка?Какво се казва след едно гадно или не чак толкова хубаво лято.Нали се очаква да си щастлив заради хубавите преживявания през лятото?Или има неписан кодекс дори да не си щастлив от лятото пак да казваш че е било страхотно за да не разсърдиш другите или нещо подобно?
Но нека не Ви отегчавам с въпроси.Как мина моето лято ли?Ами от къде да започна.Ами че от началото май.В началото ня лятото реших да прекарам ваканцията в Русе,имах си планове и всичко.Но,уви,една седмица след като започна лятото бях заточен на село Ряхово (намиращо се на Дунава бай дъ уей) и се мотах там два-три дена докато намеря компания
практически заниманията ми всеки ден бяха почти едни и същи: ставам,ям,помагам в градината,след това вземам 5 лева от бабата и отивам да пия бира на брега на Дунава докато не залезе Слънцето (защото залезът там е ужасно красив) ,после се връщам у къщата, чета книжка и си лягам.На следващия ден пак.BREAK YOUR FUCKING FACE TONIGHT!И така,с бира и книжка дните минаваха,след това брадчед ми дойде на село (който бай дъ уей сега е заек в Английската и ще папа морковчитааа).Дойде той,боядисвахме кухнята в бяло (в онзи приятен оттенък на бялото ,което най-често виждате в лудници) и пихме бира с него на брега на Дунава...
След като се върнах в Русе исках да остана но - НЕ! Ходих на море (в онази джунгла Камчия).Ех,ако ги нямаше плейърите ми и рускините да лафя и играя волейбол с тях нямаше да издържа честно заклевам се!
След това седмица в Русе,след което на Балкана,където по цял ден бърках бетон и разнасях цимент...Е,поне направих малко мускули ,пък и спечелих малко пари за дрехи *sun*. А пък там,на Балкана беше гадория,ама гадория ви казвам! Защото братовчедките ми (които са близначки и са пети клас) тъкмо са влезли в пубертета, а аз тъкмо съм излязъл.Повече няма да кажа,те хората разбират каква досада са....
И така - преди 3 дена се върнах в град Русе и за първи път от осем години практически се радвам че ще ходя на училище. о_0 Не,никой не ми е промивал мозъка...Оуф нямам какво повече да пиша по тази тема.Даже си мисля че началото малко не беше даже и по темата...Но! Все пак три месеца не съм писал така че ми трябва малк

Теория за женските простотии 19.05.2007

2009-02-28T12:10:00.001-08:00

Пфф.Това жените са зле понякога.Ама много.Ето,синдрома
на огледалото примерно им - от време на време (от
гледане много в огледала всъщност) си въобразяват че
им има нещо - я някое бедро било по-дебело,я с еди си
кой грим изглеждали като гарги.И най-тъпото е че в 99%
от случаите въобще не е вярно това което са си
въобразили.Уф.А всъщност дори самите жени не могат да
разберат , че те мислят и говорят тези измислици само
защото искат мъжете да им казват "Не,мила,нямаш дебело
бедро" или "Абе ти нормална ли си - почти не ядеш
какво шкембе имаш,я се осъзнай!" или нещо подобно.
Според мен това е цялата истина за женските
измислици.Просто имат нужда някой мъж да им казва и да
ги убеждава че нямат някакви
дефекти/недостатъци/грозни профили etc. etc..А защо
жените не помислят на нас какво ни е?Това почти всеки
ден по половин - един час да ги убеждаваме че нямат
измислени недостатъци.Всеки един ден!Извинете ме,но да
имаш самочувствие че ходип с готина и секси жена и в
същото време тя да ти опява колко била грозна,да те
пита какво й е по-специалното ,заради което си тръгнал
с нея или подобни по смисъл и значение
въпроси...просто май не става.
А,и цветовете.Добре бе,жени.Разделяйте си цветовете не
колкото си искате оттенъци,само не ни
занимавайте.Въпроси от типа на "Коя да си облека -
по-прасковената или по-портокалената?" са ужасно
объркващи понякога.прасковата и портокалът последно не
бяха ли плодове,а не цветове?Така че жени помнете -
мъжът вижда в 16 цвята,затова не го тормозете с
подобни въпроси.И въпросът "Добре ли изглеждам?" е
напълно излишен.То се разбира,че мъжът харесва напълно
това в което се е облякла любимата му.
Аз моля теб,читателю - преценявай колкото си искаш
тази своеобразна моя творба,но моля те не ме съди за
моите съждения!Умолявам те да имаш предвид че това е
само теория ,следователно може да е вярна,може и да не
е.Оставям решението на теб!

Here I Go Again On My Own... 19.05.2007

2009-02-28T12:09:00.001-08:00

Стоя си тук,пред клавиатурата.Не знам какво да пиша.Не
знам дали на някой от вас,четящите му пука за мен но
аз честно казано пиша този блог просто за да излея
чувства,впечатления и всичко останало някъде а не да
ги насъбирам и да стана аутсайдер или да ги събирам и
най-накрая да избият и да направя някоя простотия.Сега
се чувствам ужасно.Ама много.В главата ми кънти "Here
I Go Again On My Own".МОже би защото със Славена
взехме че много се карахме напоследък.Скъсахме и сега
си "даваме време".Добре бе,мама му стара - или ме
вземаш или ме пускаш!Средно няма.Въздъх.Ми бахти -
имам такива чувства към нея а тя три месеца не можа да
си изясни какво чувства към мен.Е да еба майка му
изсипана като не си сигурна просто ме пускай,не ме
мъчи!!Бас хващам че след като си "изясни чувствата" ще
ми каже нещо от рода на "ама то таковата аз май те
искам само за приятел - забележете шибаното 'май' -
ама...нали ще си останем приятели?О,Дани,аз толкова
много държа на теб,не искам да се отчуждаваме БЛА
БЛА".Е точно това е едно от най-шибаните простотии
които жените са способни да измислят:Да си останем
просто приятели.Еми бало си мамата,меча и всичко
останало, ама извинавай да ми кажеш 'Айде да си
останем само приятели' при положение че си ми казвала
колко ме обичаш (макар не е толкова често но си го
казвала) и след това да изръсиш че не искаш да сме
заедно.Офф.
A знаете ли,кое е най-шибаното нещо в цялата
история?Ако вземе да не ми каже че няма вече нищо към
мен а просто си премълчи и се върне - ще стане още
по-зле.Уфф.По-големите от вас ще кажат "Пф,тоз пък -
тийнейджърски (или лапешки) истории какво ли се
впечатлява".Ами абсолютно прави ще са тези хора.Досега
,при всяко друго момиче,бих й "бил шута" без да се
замисля и нямаше въобще да се занимавам.Ама да си
призная честно..не мога!Не мога просто да й обърна
гръб и да си тръгна - не е толкова лесно.Просто защото
тя напълно ми промени представата за всичко.Със нея се
забавлявах истински.Тя не беше само момичето което
ходя.Тя беше и е моятa най-добрa приятелка независимо
какво ще стане от тук нататък.Обичам я.Истински.И ще
бъде ужасно гадно ако се окаже че тя мен - не.Въздъх. :(
Не знам за вас но аз лично смятам да си слушам тъжната
музичка,да си се депресирам,да продължавам да си
разкървавявам кокалчетата в стената и просто да
изчакам да видя какво ще реши Славена и тогава може да
спра да го правя.Или не.Зависи.Бал съм го в пибания
живот.Въздъх.

бел.авт. Съжалявам за цинизмите използвани в този
текст.

ЪПДЕЙТ:
Всичко със Славена свърши приблизително след около два месеца и три седмици след появата на този пост....от тогава до сега видях Славена в няколко светлини...не ми харесаха...не казвам че съжалявам за връзката си със нея,но тя ме нарани ужасно много и честно казано не я уважавам като свестен човек вече.НО! Това не се дължи на факта че ме е зарязала,да не съм луд! Дължи се на същността на Славена и това каква е тя наистина...Аз поне я виждам такава,не казвам че задължително е толкова "зле",но тя ми се показа в ужасно лоша светлина и аз не искам да имам много общо с нея вече...уф.а толкова хубаво беше...

Обичам... 24.04.2007

2009-02-28T12:08:00.001-08:00

Ами тъй като имам тема "Мразя" реших да напиша една в която описвам какво обичам - за да не си помислите че мразя всичко :) Та нека започна:

Обичам музиката.В различни стадии от моят живот тя е проигравала много важна част от живота ми.Практически аз винаги съм обичал музиката.Поне тези стилове които според мен са "най-хубави" [в кавички понеже за различните хора различни стилове са такива,и аз не мога да кажа кои стилове са хубави и кои не са, прекалено тъпанарско от моя страна би било]От малък слушам метъл и рок,с тях съм израснал.Слушам музика почти постоянно - примерно докато карам,докато ходя нанякъде,като съм ядосан,щастлив,сдухан и т.н.Просто това е нещото което най-много ми помага и може да ме накара да се усмихна :)

Обичам пуканки.Ами трябваше да ги спомена.Нямам предвид онази учителка от Английската която има прякор "Пуканката" - нея не я обичам,а ненавиждам.Имам предвид онези пуканки за ядене.Ама много обичам.Най-много ги обичам сладки.Ммм.Уотевър.Ама много ги обичам!Макар че имат един много гаден недостатък - много бързо свършват.

Обичам фентъзи книги.Не знам защо - просто умирам за такива.По мое мнение повечето фентъзи филми смърдят.Нищо не може да се сравни с това да отвориш една книга и да я четеш без да можеш да спреш и да ти ужасно много интересно.

Обичам да бъда обичан.Ами така е.Не обичам кой знае колко да бъда център на вниманието,аз симпли обичам да бъда обичан.За да не си помислите нещо лошо нека поясня: обичам да бъда обичан само от един човек.За моногамията съм.

Обичам да бъда гушкан.Амм тук е моментът да се изчервя(макар че никога не съм се изчервявал о_0).Ами така си е - колкото и груб и гаден и ъъ гнусен и ъъ тъп да ви изглеждам обичам да ме гушкат.Ама много. :)

Обичам да карам ролери.Ами карам от първи клас някъде.Миналото лято си купих агресив такива,но за жалост почти нямам време да карам и другите блейдъри са ми се поразсърдили.Както и да е.Не мога да ви опиша чувството като карам - чувствам се свободен,чувствам че мога да летя,всичко е перфектно като карам - стига само да продължавам да набивам темпото със всяка крачка и да се отдалечавам от където мина ужасно бързо.Готино е.А най-обичам да карам сам.Не знам защо,просто така съм свикнал,така ми е най-хубаво :)

Обичам да имам приятели.Нищо не може да се сравни с това.Човек никога не би могъ без приятели.Те са ти опората,на тях можеш да кажеш всичко(мм стига да имаш истински приятели не някакви лицемери чакащи само да обърнеш гръб [за лицемерието виж тема "Мразя.."])

Обичам спокойствието на село.В града е шумно,запушено и хъмз..пренаселено.Имам предвид на село е толкова готино - чист въздух,отсъствие на цигани (макар че това го има в малко села вече) по цял ден можеш да стоиш и да не правиш нищо,можеш да се разхождаш из гори,планини,по плажа (в зависимост къде се намира селото) и то на пълно спокойствие.Там няма кой да ти подвикне "Ей!Кво прайш бе?!Я се махай от там веднага!",там има само едно пълно спокойствие кдето времето сякаш е спряло и всичко е перфектно.Лично аз на село се отпускам и забравям за всякакви грижи и си отпочивам ужасно много преди да се върна в напрегнатият град.

Обичам да се разхождам по тъмно.Най-любимото ми време е това - всичко тъмно,няма жива душа,лампите светят колкото да виждаш къде ходиш и да се разхождаш сам нагоре-надолу.Ох,умирам за такива разходки.

Обичам Славена.За нея писах цяла теа - така че ако не ви мързи прочетете я :)

Обичам щастието.Обичам да съм усмихнат,обичам да ми е хубаво.Малко хора са способни да ме накарат от най-гадното ми настроение да се усмихна.Ама много малко.Макар че повечето пъти като ми е гадно не го показвам а се усмихвам широко и се смея като се разказват вицове наоколо.Не обичам да си показвам чувствата много-много :Р

Обичам живота.Колкото и странно да ви се струва обичам го.Радвам се че ме има.Знам,че някои от вас едва ли се радват чак толкова много но вс епак никой не е перфектнен,нали така?

Обичам анимационни филмчета.И най-вече СТАРИТЕ на Cartoon-Network (или "Картона" както му вика майка ми).Защо старите ли?Поради две причини - едната е защото с тях започнах да уча Англииски език преди детската и втората е понеже новите филмчета които пуснаха са ужасно тъпи и гадни и.. бляк.Примерно къде останаха Looney Tunes,Hong-Kong Phuey,Tom & Jerry,Stop the pidgeon и всички онези които сега са ги свалили от екран,а бяха най-добрите като бях малък.

Обичам да научавам нови неща.Ама много обичам да научавам нови неща.Много нови неща.Може би затова телевизора като отида у дядо ми е винаги на Дискавъри Ченъл :Р Много обичам всеки ден да научавам по нещо ново - интересно е,а пък е и полезно :)

Обичам дъжда.Жестоко е.Особено онзи,летния.Времето да е горещо и да плющи ужасно силен дъжд и аз да се разхождам нагоре-надолу по тениска и да си разрошвам косата под падащия дъжд.Несравнимо е.А миризмата след дъжд е жестока.На село е много готино да се разхождаш бос по някоя поляна по време на дъжд или сутринта докато още има роса.

Обичам да ходя по къси гащи и без тениска.Много е яко!Като усещаш вятъра да те охлажда през горещите летни дни и да играеш футбол или волейбол или пък да караш блейдове.

Обичам на море.Обичам да ходя бос по пясъка по продължението на плажа и вълните да заливат краката ми.Или пък да тичам по плажа и да пускам хвърчило.Или пък просто да лежа на плажа и да си чета книга.А пък несравнимо си е да седиш на плажа при залез или изгрев.Няма подобна гледка :)

Амм аз сега трябва да ставам от компа че ще ходя на театър,така че май ще довършвам темата после :)

п.п.:При писането на тази тема в плейлиста ми не спряха да се въртят песните:
Incubus - Wish You Were Here
3 Doors Down - Kryptonite
Iron Maiden - Rainmaker
Helloween - Light The Universe
System Of A Down - Aerials

За връстниците,компютрите и умствената деградация 01.04.2007

2009-02-28T12:07:00.000-08:00

В една от темите ми преди бях писал за по-малките от нас,тези които идват на нашето място след година - две и деградацията свързана със смешките, държанието и умствения им капацитет.
Но май съм ви оставил с погрешна представа.Оставих ви да мислите че ние, '92ри набор поне, сме нещо повече.Вярно е,поне за някои от нас де.За себе си не мога да кажа нищо,но мога да говоря свободно за държанието,нещата занимаващи ума на моте връстници и умствения капацитет.Аз съм напълно разочарован.Мислех си че на 14,айде пишете ги 15 (т.е. още по-зле) години тийнейджърите започват да се държат като зрели хора.Уви,моите съждения пак са се оказали неверни.Въздъх.Умът на един 15 годишен младеж е зает само от :
1) секс
2) секс
3) секс
и начините да го получиш,които пренебрегват всякакви други "маловажни" неща като например учението,приятели (макар че такива има де ,но с тях се обсъжда над бутилка бира някоя свободно избрана тема за секса),ЛЮБОВТА.
Ох,болната ми тема.Любовта.Къде отиде любовта бе?За тези мои връстници любовта се изразява чрез "Аре у нас да прайм секс ма офцо" или нещо от рода в зависимост от коефициента на оригиналност във всеки един индивид.Уф.Къде отидоха дългите разходки със споделяния на спомени и т.н.,къде отидоха нежните бавни целувки,къде отидоха нежните галения на любимата докато тя се е гушнала в теб,наблюдаваща красивия изгрев/залез.
Продължавам.Защо ли досега си мислех че "Извинявай" или "Извинявай аз съм виновен,добре ли си?" или "Добре ли си,да ти помогна ли?" са често употребявани фрази?Май съм се лъгал жестоко.В наши дни по-често се чуват фрази от типа "Ай внимавай къде ходиш бе!", "Ко праиш бе?!" или нещо такова.Преди няколко дена един от моя клас,чието име няма да спомена поради мои лични съображения (макар че със сигурност хората от моя клас биха го познали и без името), ми изрита ръката,поради което ми се натъртиха костите на ръката и получих вътрешен кръвоизлив на единия пръст.И ТОЯ ШИБАЛНИК вместо да ми се извини ПЕДЕРАСТЪТ МУ ТЪП се исмя и каза на господин Партинов,който идваше да види какво става "Май в топките го ударих".АБЕ СЕЛЬО! Първо се научи да играеш,ама не се учи на село да играеш щот очевидно не ства,пък тогава идвай.Всичко е от самочувствието.Не знам от къде го градят.Просто ми е непонятно.Няма никаква причина да имат такова,но все пак имат и то високо.Надути тъпаци.
О,да.Компютрите.Наскоро по едно предаване по БТВ чух едно изречение което просто описа и моето мнение по този въпрос : "Днешното дете не чете.То по цял ден виси пред компютъра" Ставаше дума за чуждиците използвани в речта ни или нещо такова.Но все пак прави са.Всеки път като попитам някой мой връстник коя му е любимата книга,той казва "Пф! Книги?! Аз книги не чета.Да не съм идиот?!".Направо се хващам за главата.Тези мои наборници по цял ден висят в чатовете или ръцат игри на компютрите си и дори не четат книги!И после се чудят защо им е толкова беден речника.Болно ми става бе хора...БОЛНО! Как може бе??Как може до толкова да деградира нашата нация, че книгите да се считат за нещо като срамна болест.Аз простив компютрите нямам нищо против,полезни са с интернета и всичко,но според мен не трябва да се прекалява,защото се получава наблюдавания върху моите връстници ефект на умствена деградация.Ако извадя проучване на брой спечелени олимпиади по български език и литература в страната ни,едва ли ще е много голям броя,но все пак ще има някакъв заради всички онези тийнейджъри които са превърнати в нещо като аутсайдери защото четат книги и искат да учат,за разлика от всички останали, полу-дееволюирали техни връстници.Нацията пропада.Моля всички Вас,съпричастни на тази гадост,моля Ви направете нещо ако можете!!

Feel Good 01.04.2007

2009-02-28T12:06:00.000-08:00

Love forever,love is free...

Защо ли се чувствам добре?Ммм..откъде да започна.. :) Ами да започна от Славена.Тя ми промени живота.Изцяло.С нея ходим от точно месец една седмица и два дена.За това време отказах цигарите и спрях пиенето (колкото и невероятно да Ви се вижда) .За това време открих какъв невероятен некадърник и "любовчия","Дон Жуан","Ромео" и т.н. съм приличал на всички.Ами хора - аз не съм такъв.Но това няма значение,тъй като в скоро време няма да съм ерген отново :Р
С нея ми е толкова..толкова...ХУБАВО!Не знам дали ме разбирате..трябва да се влюбите за да ме разберете какво имам предвид,а предполагам че някои от вас не са се влюбвали :) Всичко ми се нарежда с нея,всичко ми се струва възможно...чувствам се свободен с нея :) Толкова ми е хубаво.Чудите се защо пиша всичко това?Ами не знам и аз.Реших по някакъв начин да изразя чувствата си към Славена.Уви,няма достатъчно изчерпателни и точни думи за тази цел.Хора,Дани Филт е влюбен. *блъш*

За наследниците ни,деградацията и възмущението 11.02.2007

2009-02-28T12:05:00.000-08:00

Тук идва темата,в която икам да изразя негодуванието си към природата.И по-точно към нейните творения от '93 година насам.Моето поколение (т.е. '92) и тези нагоре сме последните разумни и последните свестни.Новите деца просто не са същите - вижда се че се разкапват или по-точно казано: деградират.
Гледам сега новите седмокласници и учениците в по-долни класове.Ще се спра засега на седмокласниците.Нормалният ръст на средностатистическия седмокласник не надвишава 1,50-60м.Много редки са случаите,в които има деца на такава височина.А още по-редки - над нея.Добре бе,как може?!Това нормален ръст ли е за един седмокласник - все пак той тъкмо е стигнал до върха на основното си образование,същата година се маха от смотаното си училище и най-важното: в най-горния клас е от цялата си смяна.И бива ли,питам аз,при всичките тези обстоятелства, седмокласникът да има същия ръст (че и сила) на ученик от трети клас?Не е..някак редно,не мислите ли?Всичката хубава,но...те са ни наследници бе!Ако се замислите в тази посока,ние както сме се държали миналата година,те са гледали и са се учили и сега,когато те са седми клас, го правят (по-скоро се опитват да го правят) като нас,както са ни гледали.Но при тях има един проблем.Свързано е с тази деградация сигурно,не знам,но като имаме предвид нашите шеги - шеги за които трябва да си прочел някоя и друга книга за да разбереш подигравката,то техните шеги са за плачене.Техните шеги,базирани на техния хумор се изчерпват до някакви реклами,които гледат постоянно и които ги затъпяват (макар че ако се замислим,накъде повече може да затъпеят,горките деца?) и мисълта им за върховна шега е от типа "Тя е много харна бре,Иване" в час по Български докато въпросният Иван си вре ръцете из фустите на момичето до себе си.Което започва още една тема за размисъл - романтиката.Къде отиде романтиката бе хора?Плаче ми се направо като ги гледам тези деца...За каква романтика си говорим като те просто отиват при момичето,казват й "Аи с мен на кино ма офцо",оставят я тя да си плаща билета (къде отиде джентълменството бе? ;( Къде остана отварянето на врати за да минат жените?) и после въобще не гледат филма защото са заети да се мляскат на най-горния ред докато връстниците им хвърлят пукани пред прожектора за да видят дали ще се появят пуканките на екрана пред тях...Няма я романтиката...Джентълменството умира малко по малко...Мъчно ми е ей!Онзи ден видях момче да претрепва от бой приятелката си.Опа - "приятелката" си.Какво направих ли?Метнах му два удара (забележете само два) и то без да успее да се осъзнае горкия тъпанар откъде му дойдоха и го затиснах на стената и го накарах да се закълне че няма да прави така пак.Може би не му оставих друг избор де (като се има предвид колко мъчно си поемаше дъх от ръката ми) но все пак джентълменството и романтиката трябва да се пазят,нали така?
И тук идва темата,от която се ядосвам най-много.Отварянето,псуването и викането на батковци.Въздъх.Добре бе.Как може бе?!Да си толкова висок,толкова изпълнен с хумор колкото е една коркова тапа застанала пред 2 шишета,толкова силен като атрофирал жабешки мускул и ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ТОВА да ми се отваряш и да ме псуваш и да ми се правиш на голямата работа?!Е,това вече ми е противно.И още по-противно ми става като тръгна да си уреждам бой с този нещастник дето ми се отваря той или не идва или е събрал цяла тълпа,зад която да се крие и която да ме бие мен вместо него.От това ми става ужасно болно.Нямате си и на представа.Как може..как може да направиш такова нещо?!Ти достойнство нямаш ли??Бахти и тъпанарите!Ама честно!Направо им се чудя на тъпите ограничени мозъци как могат да ми се подиграват и отварят и да ме псуват даже с ясното съзнание че не могат да ме набият,и когато аз искам да се бия С ТЯХ, ТЕ ВИКАТ ДРУГ ДА СЕ БИЕ ВМЕСТО ТЯХ....
Това ако не е деградация,здраве му кажете!Не,просто не мога да ги гледам тези самопровъзгласили се за "гъзари".Някак си лошо ми става."Наследници".Пфхах.Не ми напомняйте,моля ви се!Аз като завърших седми клас се срещнах с тези преди нас,т.е. тези дето бяха напуснали "Христо Ботев" миналата година.Бяха чули за нас.Похвалиха ни колко добре сме се справили със задачата да сме техни "наследници".Тези тук,дето идват след нас ли?Няма да ги погледнем.В никакъв случай.

Мразя... 10.02.07

2009-02-28T12:04:00.000-08:00

Оф.Това май ще се окаже тема с отворен край.Но нека започна:

Мразя сапуненни сериали в моя живот.Имал съм достатъчно че да ми писне.Мястото което даде най-големи условия за развиване на сапунки в живота ми,беше СОУ "Христо Ботев".Не ми се разправя за това място.Голяма шитня беше.И пак се опитват да ме вкарат в такива истории всеки път щом отида да видя как са бившите ми съученици.Шитаво,а?

Мразя шибаните "рап метъли" които слушат рап а после ми се правят на Пиш Ми Яжката и ми заявяват "Хеви Метъл Копеле",накичени с ланци и тем подобни шитни.Тъпанари.Не си заслужават вниманието.

Мразя рапърите.Като цяло.Просто са ми хипер смотани такива и ми се правят на голямата работа дори когато са тотални олигофрени.А в повечето случаи наистина са.Има изключения.УЖАСНО РЕДКИ СА.За добро или зло....

Мразя лицемерието.Може да ви звучи изтъркано,но е така.Ненавиждам го.Даже предлагам като се срещна с някой от поддръжниците на лицемерието да му обръщам първо гръб да каже какво си мисли за мен пък после като съм с лице да ми се мазни.Бляк.

Мразя,даже НЕНАВИЖДАМ общественото мнение.Какви и кои сте вие че да ми казвате какво да правя?!Да се съобразявам с другите хора?Така ли?!А другите хора защо не си гледат тъпата работа?!Смятам че всеки човек трябва да има право на глас и някакво право да изразява какво мисли чрез дрехи,прически и т.н.НЕ,НЕ ГЛЕДАМ МНОГО ФИЛМИ , МЕРСИ!

Мразя безпричинния бой вкъщи.Не понасям факта че моите родители ме бият когато им скимне и когато им е криво.Е,вярно е ,че съм свикнал - все пак почти 15 години го изпитвам това.Но всяко нещо трябва да си има някакви граници,нали?

Мразя тъпи филми.Ужасно много мразя филм,който 30 секунди след като е почнал аз знам кой с кого ще се ожени и кой на кого е незаконен син.НЕ,КАЗАХ ВЕЧЕ ЧЕ НЕ ГЛЕДАМ МНОГО ФИЛМИ , ПАК МЕРСИ!

Мразя безпричинното мразене.Афтър Ол няма никакъв смисъл да мразиш нещо или някой без да имаш причина.И НЕ Е ДОБРА ПРИЧИНА ДА ГО МРАЗИШ ЗАЩОТО Е ГРОЗЕН ИЛИ ИЗГЛЕЖДА ТЪП.(така че не ме мразете точно заради това,намерете си друго ивинение)

Мразя шибаните чалгари.Хихик май току-що половината Русенци ме намразиха :Д Нo пука ли ми?!Хич! Мразя ги защото са едни надути тъпанари които не мислят или мислят че в чалгата е Отговора.Лъжете се!Отговора е 42.Тва беше бъзик.Но не мога да разбера как можеш да харесваш такава тъпотия.То е ужасно бе.Забележка:Има и готини чалгари но те са рядък вид и са на изчезване.

Мразя флегматизма.Мразя шибаното туткане.Мразя мудността.И най-много ги мразя у връстниците ми.На 15 години си,а дядо ми не е толкова флегматичен..СЪБУДЕТЕ СЕ БЕ ХОРА!ЖИВЕЙТЕ!Бах мааму - та те повечето ми приятели си проспаха половината живот бе!

Мразя шибания си комп.Педераса му тъп или ще забие най-малко 10 пъти докато ми зареди Windows-а или като го зареди монитора казва "Going to Standby".Шибаната видео карта издържа на резолюцията а монитора - не.Що за живот е това бе?!?!Скайпа и той се ебава,пък аз не мога да си дръпна последната версия щото НЕ Е ЗА WINDOWS 98!!!Баси шитавото.Забележка:говоря за компа ми като за одушевен шредмет,и то в мъжки род,защото е ужасно проклет и ми се подиграва и освен това злорадства като ме прецака.. :\\

Мразя дисковете.И по-точно многото дискове.И още по-точно мразя това да ми трябва един диск и да не мога да го намеря защото е някъде из необятната шибана купчина от дискове :\\ Ако искате по-точно,ще се наложи да отидете до магазина и да си купите краставица и да си я наврете където Слънце не огрява докато не получите анален дискомфорт.

Мразя да се разболявам.Не ми се случва често,но все пак.И най-голямата гадория е навън като е топло аз да съм болен и да лежа вкъщи.Хипер шитня.Е,има си някои предимства де - можеш да навиеш някой приятел да ти купи бира или водка и като се напоркаш вкъщи и после драйфаш вашите си мислят че е от болестта >:) Мухаха Другото предимство е че като си болен имаш благоразположението на родителите си и можеш да си изкрънкаш нещо сладко или пък много пуканки или някаква манджа дето не си я ял от много време... :P

Мразя тъпи патки.Мисля че повечето от вас са се срещали с такива,но все пак ще дам пример.Имаше едно момиче.Харесвах я, и както си е редът на нещата - станахме гаджета.Много си я харесвах и т.н.Беше ваканция и трябваше да отида на село.Писахме си SMS-и и всичко и аз със нетърпение чаках да се прибера и да се видя с нея.Върнах се от село,прибрах се вкъщи и се радвах,щото на другия ден ще я видя.Бяхме се разбрали и всичко.Но около 11 часа през нощта същия ден получх SMS.SMS?!?!Та в този именно SMS [?!] пишеше ,цитирам "Dani...Ne6tu ne se polu4ava...Ti si 4udesen no...Da si ostanem samo priqteli..." ЩО ЗА ТЪПА ОВЦА?!Е,както и да е тогава ми стана тъжно и после ядосано и взех че си пукнах кост в китката от удари по стената *блъш* Уотевър.на следващия ден отидох при нея и я попитах защо и тя почна да ми увърта нещо как не сме си приличали..бла-бла..и аз най-накрая измъкнах от нея че имало друг.ТУК АЗ НЯМАМ КОМЕНТАР...

Мразя поповете.Ужасно ми е чудно как можеш да се ограничаваш от толкова неща заради вярата в едно нещо,което не е толкова сигурно че съществува.Логиката изключва съществуването на един такъв Бог.Аз лично мисля че хората са си създали това божество защото не могат да повярват че са сами на този свят и че няма никаква надежда,и точно затова са създали този Бог,в който да вярват и да си мислят че има Съдба,написана от него (или Него) че ако се помолят може да се случи това нещо,което искат.Психиката на човека е такава.Бъдете реалисти бе хора - такова нещо няма,просто си въобразявате защото не можете да си помислите че сте сами...

Мразя съседите ми.От вече две години са тук и вече ме побъркват.Тъй като техния апартамент е точно под нас а те са чалгари и имат доста мощни тонколони.Гадна комбинация,нали?Като бях втора смяна миналата година всяка сутрин родителите ми като излязат на работа съседите ми надуваха чалгата.Което значи че бях принуден да ставам в 9 часа,събуден от Азис и още некви псевдо-певци/певици,ставах и отивах в кухнята където си удрях главата 3-4 пъти докато намеря кафето и после си ритвах компа да тръгне и надувах метъла.Сега съм първа смяна винаги.Мухаха.Ем то те пак я надуват де но повечето време не съм в къщи да я слушам >:) Аз се чудя тия хора наред ли са - имат бебе все пак.Абе - ненормалници сякви.

Мразя батериите.Особено тези на GSM-ите и МР3 плейърите.Бахти шитавата работа.На МР3-то ми батерията не издържа и два часа по Англииски.А АЗ ИМАМ ЧЕТИРИ ЧАСА АНГЛИИСКИ НА ДЕН!!А пък шитавия и шибан GSM от време на време си въобразява че няма батерия.Тъпо таквоз :\\\

Мразя рипър-и.Най-вече в мирк скриптинг-а.Пояснявам.Рипър-и са хора които се правят на скриптър-и (тези,които правят скриптове за mIRC,като мен) но понеже не могат да напишат скриптове,ги крадат и ги пишат за свои.Ненавиждам ги!!ШИБАНИ ЛАМЕРИ!!!

Мразя Коледа.И въобще всички онези празници в които се събира цялото семейство.Аз така и така не мога да седя дълго в една стая с родителите ми без да се скараме или да им се разкрещя или да ме набият напълно безпричинно,ами трябва да сядам на една маса с тях и да се преструваме че сме едно нормално семейство без никакви проблеми и че СЕ ОБИЧАМЕ. ПФХАХ.На това мога само да кажа "GET A FUCKING LIFE!" ...

Мразя факта че не мога да излизам навън като нормалните хора.И то заради простотиите на майка ми,според която всеки път като излизам отивам да се напуша,напия и да се чукам с жени за пари (или нещо от рода зависи с коя част на тялото си е станала сутринта).Тъпнята е че мога да излизам не повече от час и половина-два..Е,то е ясно че по цял следобед ме няма де но важното е че не го знаят...

Мразя Законите на Мърфи.Най-вече когато си мажа филии и когато чакам даден автобус.Защо точно тогава ли?Защото филията винаги пада с маслото надолу,а дадения автобус идва винаги след всички останали линии,които разбира се не ми вършат никаква работа.

Мразя ледените сокчета.Голяма простотия.Основните им употребители са децата до 6-7ми клас.Абе деца,чуйте ме!ИМА СЛАДОЛЕД ЗА ТАЯ ЦЕЛ!!Няма какво да се тровите с некви измислени сокчета,дето 3/4 от тях е химия а останалото - оцветител.Порастнете бе деца.Оф,като почнах темата за деца....Вижте по-долу.

Мразя младите "гъзари".Това 1-ви клас и нагоре до 6ти клас,дето се правят на голямата работа и ми се отварят и се правят на готини като пушат.И като пушат,ПУШАТ НА УСТА.Аз съм пушач,иначе нямаше да им държа сметка.Но просто ми е противно.Някакво момченце,че и момиченца има,което е високо не повече от 1,20м ходи нагоре-надолу с цигара в ръка и се отваря и псува без да му пука (а може би не знае какво означават думите му).Противно ми е.Накъде отива този свят...

Мразя "биячите".Написах го в кавички защото говоря за онези които викат други.Ужасно ми е ПРОТИВНО как може да се отварят,да се навиват да ме бият и най-накрая като им кажа като сте навити да се бием, ТЕ ДА ВИКНАТ ХОРА ДА МЕ БИЯТ.Абе будали,с това показвате не колко сте готини и колко хора познавате,защото АЗ ако почна да викам ще ви се стори света тесен,а показвате какви сте - а именно едни страхливи копелета,които не могат да се бият и затова викат други да оправят техните проблеми,докато те се крият зад гърба им....ПОКЛОН ПРЕД ШИБАНАТА ИМ ПАМЕТ...

Музата ми отиде да спи.Ще пиша още в тази тема като се събуди

Един мой ден през ваканцията 03.02.07

2009-02-28T12:03:00.000-08:00

Събуждам се.Пънк.Цици.Наркотици?!Не съм в настроение.Цигара на балкона.Май се събудих.Май не.Още една на балкона.Ритам компа да тръгне.Шибаняка му тъп забива три пъти докато зареди шибания Windows.Искам Linux.Няма Господ.Тва го знам вече.Скайпа тръгна.Милото ми се сърди.Или не е станала.Не знам.Баси скапаното.Звъни се на вратата.МЪРЗИ МЕ!Отварям.Тъпаците са дошли да ме викат.Да излизам.Шитвам ги в кухнята докато преодолея сутрешната ерекция и успея да си обуя дънки.Пак требе да ги пера.ШИТ.Търся пари за бира и/или цигари.Няма човече ;( ...А!Намерих.Йей.Милото тъкмо стана.Уреждам си среща с нея.Излизам с глупаците.Бира.Две.Като съм тръгнал да ги броя мога и до шест.Дванайсет и половина.Шитаво.Трябва да тръгвам към милото.Тя е в парка.Мързи ме!Уотевър.Не мога без нея.Един часа.Милото.Ох живот!Обичам я.Два часа.Не искам да си ходя.Но.Винаги го има мамка му.След половин час съм на репетиции.Куул нали?Хич не е куул.Смъквам се някакси до вкъщи.Вземам шибаната пиеса която пак съм забравил.Отивам на репетиции.Пак закъснявам.ШИТАВО!Бучат ми.Минава час и половина.Тръгвам си.Не ми се прибира.Не мога да пуша/пия.ЗАЩО?!Защото няще може да са се прибрали и да ме надушат.Да си ебат майката.Така и така съм наказан.Бира на Митака.Прибирам се.Няма никой.Влизам в СКАПАНИЯ Скайп.Милото казва че отива на тренировки.Йей.Умствена бележка "Намрази балета".Дръпвам си филм да гледам.DVD-то не ще да го чете.Мамка му и прасе.Дърпам пак.А!Взе че тръгна.Йей.Тъкмо стигам до възловата част.Наще се прибират.ШИТАВО.Не мога да си догледам.Карам се с шибаняците тъпи А.К.А. мойте родители.В крайна сметка пребит като куче се завирам в някой ъгъл на стаята да чета или сядам на компа да излея мъката в поредния затъпяващ мислите ми но прекрасно отпускащ шуутър.Милото влезе в Скайп.Йей.Чатя половин-един час.Всичко се нормализира.Чат/Пат.Сестра ми се прибира.Шит.Изритва ме от компа.Сядам да гледам някой филм.Сестра ми ми вика да намаля звука и да гледам субтитрите.Как ще стане бе?!Шитавото DVD не ще да отваря субтитрите.Преглеждам каналите за нещо интересно.Няма.Шит.Пак ше тъпея.Вземам "Пътеводител на Галактическия Стопаджия".Чета я за стотен път.Пука ли ми.Става накъм 1-2 часа.Уф.Сестрата иска да гаси.Шит.Тъкмо стигнах до по-интересна част.Шитав живот.Лека нощ.

На другата сутрин пак същото.Да се надявам да нямам репетиции че да карам малко блейдове.Бахти еднообразния живот.Ма честно.

That's me.Kinda stupid,huh?

2009-02-28T12:02:00.000-08:00

Ами това съм аз - Дани Филт,16 годишно момче,живеещо във сянката на двете си по-големи сестри.Слушам метъл и рок,карам блейдове и мисля че това е достатъчно.Ай да ми е честит първия ден тук :P.